Иска ми се да говорим за сръднята, като психологическо явление, нелепо отношение, ефектно изявление и сновидение на суетните люде. Има хора които постоянно подават сигнали към околните, че са сърдити. С небрежен и лековат тон, който обикновено се подсилва допълнително заради величината на поста и категоричност на можещия, задължително се внася “доза” енигматичност, загадъчност, прелюдия към тайнственост и ерупция на вулкан. Аман.
Все по-често използвана фраза от днешния ден е “ Сърдит съм, нека съвсем скоро и покорно има много сърдити”. Искам да е зазразно, вълнообразно, наказателно, последователно.
Съвсем на място се поставя въпроса „За какво най – често се сърдите? На кого най – често се сърдите? И най – важното- колко време ви държи сръднята? Как ви омилостивяват обикновено когато сте нацупени, та чак прецупени?”
Да се цупиш е в човешката природа. Като много други неща е свързано с его-то. Сърденето е неприемане на чуждото мнение, от една страна. От друга страна е свързано с обидата ни към някой човек, към когото имаме чувства или очаквания. За чувствата ясно, любовни свади, немили-недраги, пак сме си благи.Но за очакванията, честно, не го разбирам.
Когато ми се цупят, по принцип, настоявам да си изяснявам отношенията, колкото е възможно по-бързо. Но понякога е нужно да мине малко време, защото изригващите и нестихващи емоции не са най-добрият съветник. Гледам да осмислям нещата и да усещам тези моменти, да погледна на нещата и от другата гледна точка.Моята,твоята,нашата.
Аз ли, и аз съм сърдита. На кого ли? На тези, които пишат нагрАмотно, на тези, които спамят излишно и постоянно, на тези, които ми обясняват колко са прави в правотата си. Сърдя се и заради разни хора, наричащи се модератори, генератори, на невършещите си работата. На такива неща се сърдя, ама моята сръдня е мимолетна, от ден до пладне.:)
Най ме дразнят онези, които със сърдене и изява на фасони умело манипулират околните, смея да твърдя абсолютно съзнателно. Сърдещият се изявява демонстративно поведение, с което засилва вниманието върху сиптома, а не върху причините. Когато сърдейки се изполваш ловки методи, карайки хората да действат в твоя полза, без дори да го осъзнават и ги караш да се чувстват виновни без грях и прегрешение си е нечовешко престъпление. Ето на това му се вика безупречен план. Хитрите уловки при умело приложение могат да те въртят на шиш. Едни надуват свирки, други свирят без свирки, трети свиват чуждите свирки, всички общо взето играят по нечия свирка, до следващата спирка.
Всеки си има своето право и своя истина. Щом се сърди, значи нещо го е заболяло, не му е харесало. Тук въпросът е, какъв е отсрещният довод. Дали не е само опит за манипулиране или е нещо сериозно и неотложно. Важното е да има разговор. Тогава може да се разбере причината. А, сърденето не е сила. То е реакция на чуждите действия. Не мога и не искам да имам право във всяка ситуация. Всеки си има своето малко право. Както се казва – истината е там, някъде, по средата!
Кой и за какво се сърди е тъпо да се анализира. Сърденето си е симптом, който често се задълбочава с опити за изясняване или въздействие върху изявата на състояние. Сърденето е симптом, който пречи на градивен диалог, ако действително има проблем за разрешаване.
Простете ме, но сръднята сравнявам с пръднята, „ама не бе, не съм, как аз, оня пръцна”. Замирисва, на лошо, на миризливо, гнило,вонящо, крещящо.
Когато четете този пост, ще стоя срещу морския бряг, опиянена, упоена, засмена. Няма да мисля за сръднята, а за красотата и чара на сърдещата се особа.Солидна глоба, солена вода, неземна красота, пуснах морска сълза…..;)
Александра Димитрова
Издвој новости на српском
