София трябва да формулира адекватна политика спрямо българите в чужбина, останали по независещи причини извън границите на България. Опазването на историческите паметници е неразделна част от тази политика.
Красотата на българската култура, фолклор, историческо развитие не трябва да бъде оставяно на доктрини, които са против нашата държава и по този начин да се изтрива следата от един народ, който е дал немалко на Европа.
Това заяви в интервю за БГНЕС филантропът и бизнесмен д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет“, която развива активна дейност за запазването на българските общности в чужбина.
„Както каза проф. Пламен Павлов, „да се променя историческото наследство е като да се горят ценни книжа“. Всеки народ държи на своето минало, бит, традиции и култура. Това се уважава много в Европа, това е Европа на нациите“, каза д-р Врабевски.
Една от най-важните дейности на неговата фондация е възстановяването и поддържането на български паметници в чужбина. Най-известният от тях е мемориалът в Ново село, РС Македония.
„Смятам на този 6 май да възстановим честванията на военния мемориал в Ново село, възстановен с мои средства и поддържан от мен в продължение на повече от 15 години. Там срещаме младите хора от двете страни на границата. Много е важно те да имат повод да се сещат за своите герои и да имат добрия пример, да имат усещането за тачене на героизма и на тези хора, които са дали живота си тази държава да бъде едно по-добро място за живот“, заяви д-р Врабевски.
Той не се е сблъсквал до момента с проблеми при възстановяването на българските паметници в РСМ. Предполага, че причината за това е, че хората там го възприемат като инвеститор.
Когато изпълняваш една стриктна програма по европейски маниер, свързана и с инвестиция в младите хора в региона, защитата на културно-историческото наследство идва като логична последователност. Не очаквам нищо, когато инвестирам в младите хора на РСМ, нито благодарност, нито някакъв особен начин да се възприемат или самоидентифицират. За мен е важно да покажа, че ако инвестирам в българските деца, инвестирам и в децата от другата страна на границата, защото смятам, че сме същите хора. Това са нашите братя и сестри“, заяви д-р Врабевски.
Д-р Врабевски не скрива своето огорчение и от липсата на напредък в църковния въпрос.
„Много важно беше да стигнем до съслужение в църквите, да признаем тяхната църква, да съжителстваме както са съжителствали Търновската патриаршия и Охридската архиепископия от векове. Това положение можеше да се възстанови и днес, с тази разлика, че БПЦ щеше да бъде Църква-майка. Това щеше да се случи, ако бяхме изпълнили молбата на МПЦ, но всичко това не се случи“, каза той и добави: „През последните 30 години не се случваше нищо, освен дейността на „Фондация Българска“ памет в региона. Останалото е критикарство, лозунгуване и развяване на едни байраци като отидем на тяхна територия. След като счупим нещо и се приберем, оставаме местните хора в ръцете на местната полиция. Меко казано престъпно“.
При отсъствието на България от РСМ много често нещата, които неговата Фондация „Българска памет“ прави там, се възприемат като направени от българската държава.
През последните месеци д-р Милен Врабевски помогна много и за ваксинацията срещу Ковид на нашите братя от РСМ. Той постави два мобилни ваксинационни пункта на границата.
„За щастие, държавата ми одобри някакви ваксини, въпреки че до края на август писах обяснения, защо ваксинирам чужди граждани. Разбрахме се, че не са чужди граждани. Докато правих синхрон между четири институции и убеждавах държавата, че това са наши братя и сестри и трябва да им помогнем, видях като алтернатива на всичко това благодарността в очите на хиляди хора, които участваха в този ваксинационен процес. Хората, които имаха упование и очаквания в България. Хора, които знаеха, че България рано или късно ще се намеси в техния живот и ще направи поредния жест, както сме го правили винаги“, заяви той.
Д-р Врабевски е категоричен, че София трябва да промени своята политика и да не върви след събитията.
„Не трябва да се случва така, че България да се появява в живота на тези хора само в тежък момент. Трябва да се търси всякакъв повод. Правя го непрекъснато, но не съм държавата“, каза той.
Пример за последното е най-новата му инициатива „Де е България“, която не е свързана само с българите в РСМ, а изобщо с българите зад граница.
„Изоставили сме такива големи въпроси като липсата на българско училище в многомилионна Одеса, където има над половин милион българи заедно със смесените бракове. Ще има преброяване на населението в Албания, а в момента има в РСМ. Само защото инвестирам в едно българско сдружение в Битоля, в момента са се преброили около 5000 българи в този град, което е изумителен успех за последните 7 десетилетия. В момента го има, защото работим тясно с местно българско сдружение, което има желание да напомни на всички останали там, че те са българи. Това също е част от европейския процес на свързаност, на интеграция, толерантност и взаимно признаване“, подчерта д-р Врабевски. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
