Реакции на президентът и на външният министър на Северна Македония на позицията на българското външно министерство

Преди два дни, министерството външните работи на България обяви позицията си по отношение на европейската перспектива на Република Северна Македония. В нея са изразени пет точки, за които от македонска страна била изразена готовност да бъдат изпълнени, по време на посещението на македонската делегация на чело с премиера Зоран Заев в София на 17 юни, както и в разговорите между външните министри на двете страни.

Така македонските власти трябва да потвърдат пред ООН, че краткото и дългото име на страната се отнасят само до политическия субект „Република Северна Македония“, а не до географския регион „Северна Македония“, част от който се намира в суверенните граници на България. След това

След това, РСМ окончателно трябва да снеме малцинствените си претенции към България, потвърждавайки че няма исторически, етнически и други основания да търси малцинствен статут за която и да е група хора, които не са нейни граждани, на територията на Република България.

От Северна Македония се очаква, да задейства процес на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, репресирани на нейна територия заради българското им самосъзнание. Също така, съдържанието на учебните програми в македонските учебници по история трябва да бъдат адаптирано с България с цел обективно отразяване на общата история между двете държави, както и заради премахването на учебно съдържание, насаждащо омраза към България.

Петата точка на позицията на българското външно министерствои се отнася на премахване на табели и надписи на територията на Република Северна Македония, насаждащи омраза срещу България и българите, които трябва да бъдат идентифицирани съвместно с България.

Вчера своите виждания по отношение на тази позиция на българското министерство на външните работи, изразиха македонския президент и министърът на външните работи.

Президентът Стево Пендаровски в интервю за македонската телевизия „Сител“, оцени позицията на българското МВнР като маркетингов трик.

Според него, позицията била отговор на предложението на Северна Македония за секторно сътрудничество и на плана за действие.

Пендаровски каза, че писмото с българската позиция пристигнало в Скопие два дни след заседанието на Европейския съвет, т.е. пристигнало е късно. Македонския президент изтъкна, че ако са били само тези пет точки, Северна Македония щяла да започне преговори за членство в ЕС още презминалата година.

Стево Пендаровски говореше и за преговорите между двете страни, по време на посещението на македонската правителствена делегация в София, през миналата седмица. Според президента Пендаровски, тези пет точки тогава практически изобщо не са били обсъждани.

Македонския президент каза, че тогава „българската страна повтаряла  известната теза за език и нация от 1944 год“, а македонската страна категорично отказала да преговоря по тези две точки. Според Стево Пендаровски, на преговорите в София на 17 юни българските представители са заявили, че ако не бъде намерен компромис по тези два въпроса, за езика и нацията, те няма да могат да дадат зелена светлина за започване на преговори за членство на Северна Македония с ЕС.

Министерът на външните работи на Северна Македония, Буяр Османи вчера на пресконференция заяви, че на срещата в София македонската страна се опитвала да дефинира пътната карта и по този начин да сложи край на двустранната страна на проблема. Според него, за да бъде постигнато пълно споразумение с България, то трябва да съдържа решенията на португалското предложение, дефинирана пътна карта, но и зелена светлина от България за Северна Македония да започне процеса на преговори.

Министър Османи каза, че без един от тези компоненти не може да се постигне споразумение и македонската страна не може да започне с едностранното изпълнение на отделни компоненти. Той подчерта, че положителната страна на писмото, изпратено от българското външно министерство е, че в него се посочва, че всички предложения, дадени от македонската страна, са били приемливи за България, защото тя изисква тяхно изпълнение. Но негативната страна била, че писмото било изпратено след приключването на срещата на върха на ЕС.

През следващия период, според македонския външен министър, процеса на разговори трябва да бъде продължен. Словенското председателство трябвало да поеме португалското предложение за решаване на спора между двете страни, пътната карта вече била определена и оставало още България да даде зелена светлина за начало на преговорите за членство на Северна Македония през септември, за да бъде постигнато окончателно споразумение.