Разпети петък е най-тъжният и драматичен ден за всички християни. Иисус трябва да отговаря на подстрекателските въпроси на Синедриона, за да бъде обвинен в богохулство и съден според юдейските закони. След като не успяват с тази стратегия, съдиите Го обвиняват, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: „Разпни го, разпни го“. Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз „Осанна, Осанна“.
Пилат си измива ръцете, за да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота – лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята.
Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя – „Свети Убрус“ /“Светото покривало за глава“/ и „Светата Тигла“ /от латинското тегула – керемида/.
На лобното място Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници. „Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: “ и към беззаконници бе причислен“ /Марк, 15:25-28/.
Издвој новости на српском
