Страдание без край: 1 от 10 души развиват дълъг COVID

Поне 1 от 10 души, официално оздравели от коронавирусната пневмония, продължава да се чувства болен 2-3 и дори 6 месеца след диагнозата. Натрупването на 1 година световен опит с новата болест не е променило тези данни от най-ранните китайски съобщения. Те се потвърждават и от последните публикувани проучвания в САЩ и Великобритания, пише в пространен материал по темата 24 часа.

Въпреки това все още никой не може да каже какви ще са дългосрочните последици за здравето на хората, които продължават да влачат симптоми от “опашката” на инфекцията. Състоянието им се приема за пост-COVID изтощение – нещо като синдрома на хроничната умора, допълнен с разнородни физически и психически прояви и с неясна прогноза. Световната здравна организация разпозна в дългия COVID невидима, но гигантска заплаха за общественото здраве след пандемията. Без програми за рехабилитация щетите от хронифицирани състояния и намалена работоспособност с всички произтичащи от това допълнителни ресурси ще са колосални. Избутването на дългия COVID на последно място в “листата на чакащите” залага капан за държавите “после”. В момента усилията на здравните системи са за овладяване на третата вълна и острите случаи. Тези, които са нито с болните болни, нито със здравите обаче, са оставени до голяма степен на собствените си усилия. Направили са във Facebook стотици групи за обмен на опит и взаимопомощ. Британската общност LongCovidSOS и нейни аналози в САЩ и други държави с модерна медицина опитват да въздействат за създаване на програми за “дълги” грижи – рехабилитация, изследвания, психологическа и социална подкрепа.

На фона на поредното цунами от нови болни сега проектите за долекуване на условно казано, здравите, са на изчакване в повечето държави. У нас към момента няма специална клинична пътека за пост-COVID, обясняват от Националната здравноосигурителна каса. Един вариант е нуждаещите се от съдействие да се обърнат към Александровска болница, която направи програма за преболедували инфекцията. Консултациите там са безплатни и за хора, които нямат положителен тест и медицинска документация, но смятат, че проявяват типични оплаквани в резултат на прекарана лека или безсимптомна форма. По преценка на лекарите се правят изследвания, препоръчва се рехабилитационен курс в санаториуми, а за сериозни усложнения специалистите насочват към болнично лечение.

Втора опция за безплатна рехабилитация за здравно осигурените е хората с пост-COVID синдром да вземат направление по общия ред за рехабилитация, насочена към конкретни остатъчни проблеми. Най-често преболедувалите имат нужда да се справят с белодробни, сърдечни, неврологични, психически и мускулни оплаквания. Направлението вероятно е единственият полезен ход за жители на малки градове. Съществуващият ред “дава” най-много 20 процедури, което обикновено не означава 20-дневен курс, а по-малко поради обичайното прилагане на няколко различни терапии едновременно. След това се плаща по тарифата на съответния център. 

Третата възможност е само за пациенти, лекувани в някоя от големите болници, в които екипите имат сили да продължават да проследяват състоянието на изписаните. С увеличаването на случаите това ще става все по-трудно. А много болници, които имат разкрити COVID отделения, нямат разгърнати рехабилитационни структури за работа с изписаните. 

Пост-COVID симптомите са десетки. Вирусът удря в най-слабото място на човека, а то е винаги различно. Може да е белият дроб, сърцето, бъбрекът и всеки друг орган. Все пак, най-често бившите пациенти се обаждат да споделят, че се изморяват от ежедневни дейности, буквално го определят “от нищо”, имат изразена мускулна слабост, задъхване, главоболие, епизоди с учестен пулс, депресивни състояния, панически атаки, разказва проф. Димитър Костадинов, ръководител на Катедрата по белодробни болести към Медицинския университет – София.

Проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология на Сърдечносъдовия център към университетската болница Аджибадем Сити клиник, смята, че умерено тежките и тежките случаи на COVID най-добре се описват като бронхопневмония със сърдечносъдови последици. Кардиологът цитира смущаващите данни, че дори при 15% от леките случаи може да има сърдечносъдово засягане, при 20-30% от лекуваните в болница са налице увреждания на миокарда и съдовете, драматични поражения се откриват при 78-85% от пациенти с критично и фатално протичане. “Впечатлението, че най-бавно се възстановяват най-възрастните, не е точно. При нас преобладават хора с продължителни оплаквания в активна възраст, най-често между 40 и 65 години“, разказва проф. Даниела Петрова, началник на Белодробно отделение в Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести към “Александровска”. Опитът ѝ показва също, че дългият COVID не е „запазен“ само за хората с тежко протичане на острата фаза. Последици може да има дори след леко боледуване вкъщи. В редки случаи инфекцията провокира други сериозни заболявания даже при хора, които преди срещата с вируса не са имали предразположения за тях. 

Проектът за долекуване, в който обединяват сили УМБАЛ “Александровска” и Националният комплекс “Специализирани болници за рехабилитация”, стартира през февруари. Повече от месец изявени специалисти по белодробни болести, кардиология, неврология, нефрология, психиатрия, имунология, клинична лаборатория и микробиология консултират хора с пост-COVID оплаквания. Най-много записани има за консултация с пулмолози и кардиолози. “Преминали са над 450 души с продължаващи 2-3 месеца белодробни симптоми и около два пъти повече със сърдечносъдови оплаквания“, разказва пред 24 часа проф. Даниела Петрова, началник на белодробното отделение в Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести към УМБАЛ “Александровска”. Често става дума за комбинация от симптоми. “Повечето хора разказват за лесна уморяемост, задъхване до задух при леки усилия като изминаване на 200-300 метра или изкачване на един етаж стълби, сърцебиене в покой, лош контрол на кръвното с тенденции да се задържа по-високо в сравнение с преди, дисбаланс на вегетативната нервна система с преобладаване на симпатиковата активност, обилни изпотявания, особено нощем”, допълва тя. Всеки втори се оплаква от драстично влошено качество на живот, а всеки трети – че не е в състояние да се върне към обичайното си ежедневие и работен ритъм.

Задухът се появява и без физическо усилие, както човек си седи или лежи, понякога с пристъп на суха кашлица, особено нощем. При други от лабораторните изследвания се виждат промени в кръвните показатели, свързани със съсирването. “При около 1/3 наблюдаваме влошаване на съществуващи отпреди хронични заболявания. Най-засегнати са сърдечносъдовата система и нервната система. Обостря се исхемичната болест на сърцето, наблюдава се ускорен сърдечен ритъм. Много типично е засягането на най-малките кръвоносни съдове – на белия дроб, сърцето, мозъка, бъбреците, при някои щетата е върху повече от един орган. След боледуване или в подострата фаза при мозъчното засягане са характерни преходните нарушения на кръвообращението и инсулти в резултат на тромб”, обясни проф. Петрова. При мускулните увреждания много характерна е слабостта в бедрата – трудно е дори ставането от стол. Често върви със ставни оплаквания, подобни на артритните постинфекциозни реакции. Почти винаги към физическите симптоми се добавят и психически – афективна тревожност, страх от смъртта, паникатаки. Често е и влошаването на когнитивните функции – изневеряват паметта, концентрацията, вниманието. Хората се плашат силно от състоянието на мозъчна мъгла – обърканост, дезориентация, “бели петна” в паметта за места и хора. 

При 80% от хората с поражения на белите дробове тип матово стъкло и фиброзни повлекла прогнозата е добра. Промените търпят обратно развитие и до 3-5 месеца младите се възстановяват. В групата на останалите около 20% щетите може да останат трайни, възобновяват се и стари болести. Особено сред някои пациенти, прекарали в миналото туберкулоза, огнищата се активират, при други белодробни проблеми, като например хроничната обструктивна белодробна болест, фиброзата прогресира. Профилът на тези пациенти с подлежащи хронични заболявания обикновено е във възрастта над 65-70 г. “Това донякъде е предвидимо, но сред случаите на трайни усложнения има обезпокоителни находки, включително сериозни заболяванията на кръвта+, коментира проф. Петрова. От 240 статистически обработени случаи при около 3% се установяват лимфоми – активирани след ремисия и дори нововъзникнали след коронавирусната инфекция. В подобен времеви период се открива обостряне на нефрологични заболявания с прогресиране до хронична бъбречна недостатъчност и диабетна нефропатия. А с времето продължаваме да научаваме за нови и нови възможни поражения, обяснява тя.