Последните дни сръбските електронни и печатни медии осъмнаха със заглавия „Голяма реформа на заплатите в публичния сектор” , „Който има диплома за висше образование ще разчита на 12 на сто по-високи заплати” и „Работещите с висше образование ще могат да увеличат заплататата си със 40 %”.
Помпозните заглавия се появиха след като Правителството на Сърбия оповести, че до края на юли тази година ще приеме дългочакваното изменение на закона за заплатите в публичния сектор.По този начин Министерството на държавното управление и местно самоуправление планира да намали социланото неравенство и да увеличи оценката на труда, образованието, опитът, отговорността и спецификата на работа.
Следват още люпопитни и разтърсващи заглавия от сорта „Партийна заетост:домакини и механици в Съвета за култура”. Парламентът на град Ниш тези дни избра за членове на Съвета за градските културни събития хора, които нямат никъква връзка с културата. Става дума за камериерки, продавачи на белъо и сладкиши, механици на хладилни уреди, работници в казина, производители на яйца и пилета???!!!Някак от само себе си се поставя въпроса „Дали членството в определена партия има предимство пред компетентността?
„Начинът, по който се уреждат кадри и всякакъв персонал и избутването на хора с тънки или без биографии е само едно от многото доказателства, че за съжаление, все още живеем в страна в която партийната принадлежност е метастазирала до такава степен, че членството в партията е по-важно от познанията и опита.На фона на бройните разпри в медиите, че почти няма обществено поле в което „един човек;један човек да не се пита за всичко, изплува и омразата спрямо актъора и режисъор Предраг Мики Манойлович. Образът на Пая от популярния сериал” Отписани” не спря да сменя телевизионните студия в отчаян опит да ни убеди, че лично сръбския премиер е дал зелена светлина за сръбско-албанската пиеса „Ромео и Жулиета”.Вечна му слава, во веки веков.Амин.Пошло и отвратително. Осъдително от актъорската гилдия и широката аудитория.
Назначаването на работа по партийна линия, величаенето на невежеството и глупостта, партийните назначения на всички етажи на властта и и възхищения на един човек:један човек вбесяват и всяват смут. Смут от факта, че ударихме дъното, дъното на което отчаяно и вяло се отвращаваме от етническа или сексуална принадлежност. Къде са заканите, униженията и ударите под кръста поради различни политически убеждения?! Къде е проявата на смелост да споделяме, коментираме и критикуваме последствията от политическия саботаж, ограбване на публичната собственост…Няма ги, я, кой ще се осмели да ги разобличи… Партийната принадлежност не е нито началото, нито ще е краят.
Във време, когато знанието е най-важната предпоставка за успех, както личностен, така и обществен прогрес и подем, ние всякаш се мъчим да оповергаем твърденето, че знаещите, можещите са същите невежи, дето с бълвежи и грешни падежи отправят неплахи заплахи и хабери да внимаваме в картинката. Да ни се внушава, че постоянно и на веки трябва да сме благодарни на мними водители и изпълнители е чиста лудост. Да се опасяваме да цитираме, да критикуваме, да спорим – стана страхливо, уродливо и опасно занимание.Страхът от санкционирано превишаване на правомощията поражда безскрупулни демонстрации на надмощия. На практика незаконосъобразната неустойка и отнемането на възможността да говорим открито за партийното назначение ни задължава да си мислим, че покарай своводата на мислене и говор, трябва да се добави и лишаването на правото на достойнство. Ха, сега питайте по какви културно съобразни критерии една чистачка и краводоячка, вместо за едрия рогат добитък и кооперации на село се грижи за общински администаци, кадастри и министерства. Идва края на всички делибейства…Кога???
И както се казва, докато очакваме нещата да се променят мизерстваме. Изпростяваме, огрубяваме, затвърдяваме. Фрази като” Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“ и „Пази, Боже, от неканен гост, от гнил мост и от човек прост на висок пост” са рядко срещани постове в социланите мрежи и селски бълвежи за свобода и равенство.И тъй като спящата съвест е влог с високи лихви, смятам че всичко си идва на място. Хора които мислят неграмотно, сътворяват неграмотни слова и дела (не)съзнателно попадат в омагъосания кръг на порочното мислене, че нищо не зависи от тях. Стой, гледай и трай, каквото управителя дал.Партийните назначения бавно разклащат спящата съвест на обществото, мнимо затварят зрителните и обонятелни рецептори, притъпяват реакциите до такава степен, че спираме да си задаваме елементарни въпроси от сорта „ Аджеба, имам добра диплома, при това не закупена в някой съмнителен офис срещу солидна сума пари, притежавам нужните качества, но съм ненужен.Защо?Докога?Стой та гледай как се преяжда от власт, докато нервно си опаковаш багажа с еднопосочен билет в ръка.
Ако трябва да обобщя желанието на държавата и институциите да ни покажат колко важни за напредъка на страната поемаща в незнайна посока са образованието и знанието, ще кажа следното. Желанието ви за промени е недостатъчно надеждно и искрено. Нехайството е неразбираемо, стимулите за промени продължават да липсват, а логиката продължава да е изтласкана от сфера, в която всички имат интерес да присъства. Чували ли сте за истории, в които висшиста е принудена да вземе по ниска специализирана степен, за да прехранва семейството си, докато онази краводоячка и мъжемелачка с гооолеми очи, претенци и политиканстване скорострелно се изкатери до най-високото стъпало, удостоиха я със значима длъжност и медал. Така окончателно погребаха разновидните надежди за успешна реализация на висшиската.Завинаги.
Не липсата на студентска, а на партийна книжка свежда шансовете ви за работа до нула. Партийните хранилки ще продължават да погребват професионализма, дотолкова доколкото ти стоиш, маеш се и ридаеш. Кервана си върви, на кой му пука, че теб не дипломата, а знанието те сърби. Вземи го погреби, а дипломата на синора на показността захвърли!!!
Александра Димитрова
Издвој новости на српском
