Вчера се проведоха едни от най-важните избори в историята на все по-малко обединеното кралство. Стремя се отдавна да следя в детайли процесите в тази прекрасна страна и затова си позволявам да напиша мнението си в няколко реда. Предстоящите заглавия за „смазваща победа на консерваторите“ и „триумф на Борис Джонсън“ привидно отразяват коректно ситуацията, но само над повърхността. Отдолу има няколко пласта, които клокочат и се нуждаят от специален анализ.
Хубавите новини за Борис Джонсън се изчерпват с това, че той спечели наистина убедително като проби в сърцето крепости на лейбъристите в Централна и Северна Англия, в това число и такива, които гласуваха за оставане в Европейския съюз. Така той ще може да осъществи мечтания от него Брекзит – най-голямата глупост извършена доброволно в Западна Европа след Втората световна война. И ще остане в историята.
Сега следват лошите новини.
- Единствената национална партия, която видимо увеличава броя на гласовете си спрямо предишните парламентарни избори, е Либерал-демократическата;
- Шотландия даде почти цялата си подкрепа на Шотландската национална партия, която спечели 48 от общо 59 депутатски места там и изпусна още 2 места само заради стотни от процента. Като прибавим и либералдемократите станали депутати от Шотландия, мнозинството срещу Брекзит там се е увеличило значително. Вторият референдум за независимост изглежда въпрос само на време.
- Партньорите на консерваторите от Демократичната юнионистка партия на Северна Ирландия, заедно с ирландските националисти от Шийн Фейн, неочаквано са големите губещи там. Но докато при Шийн Фейн загубата е само на гласове, а иначе запазват броя на депутатите си, то при ДЮП има загуба и на депутатски места.
- Най-лошата новина обаче ще дойде от Брюксел. Където, разбира се, не могат да не се съобразят с волята на британците, но едва ли ще се щастливи и готови на отстъпки.
Хубавата новина за британската политика като цяло е, че безкрайно левият Джереми Корбин ще освободи мястото като лидер на Лейбъристката партия. На него вероятно лейбъристите ще изберат човек, който няма да има толкова безумни икономически и политически идеи. Иначе ще закъсат още повече.
Има обаче и една изненада – една достойна и горда нация – английската – изградила прекрасна и добре уредена държава, в състояние на захлас по имперското си величие от миналото и дълбоко вярвайки, че за всичко лошо винаги й е виновен някой друг, показа, че с пълно съзнание е готова да направи още по-голяма глупост от предишната. Някой вероятно ще ме попита „Кой си ти, че да даваш оценка на хората? Това си е тяхната държава и техния живот, те сами трябва да си решават какво да правят“. И щеше да е прав ако решението за излизането на Великобритания от Европейския съюз касаеше само тях. Но не е така. Засяга и нас. Особено нас. Сега ни остава само вярата, че този процес ще бъде направен по начин, по който ще бъдат минимизирани щетите и за тях, и за останалите европейски държави-членове на ЕС. Защото е съвършено ясно, че щети предстоят и то във всички посоки. А дали ще дойде време да се поправи тази глупост, все още е рано да се каже.
Издвој новости на српском
