Kмета на Босилеград и Председателят на НС на българското малцинство не присъства на поредното събитие от важност за българите в Сърбия.
На проведената в петък кръгла маса в Димитровград по темата за информирането на български език в Сърбия официални заключения не бяха приемани, но дискусиите бяха твръде интересни. До каква степен мероприятието ще окаже положително влияние върху информарането на майчин език на представителите на българското малцинство в Сърбия времето ще покаже, но е факт, че по една тема с многостранни „варияции” говориха десетки значителните личности от сферата на политиката и журналистиката.
Мненията и становищата си изнесоха посланикът на Р България в Белград Радко Влайков, генералният консул на тази страна в Ниш Едвин Сугарев, зам-шефът на Мисията на Организацията за европейската сигурност и сътрудничество Майкъл Охара, държавният секретар в Министерството на културата и информирането на Сърбия Нино Брайович, председателят на Съвета за човешки и малцинствени права и равноправие на половете в Скупщината на Република Сърбия Мехо Омерович, зам.-председателят на Националния съвет на българите в Сърбия Стефан Стойков, кметът на Димитровградско Владица Димитров, председателят на Независимото сдружение на журналистите на Войводина Недим Сейдинович, членът на Общинския изпълнителен съвет в Димитровград за сферите на образованието и информирането Деян Милев, директорът и главен и отговорен редактор на РТ „Цариброд” Мирослав Нацков, както и Славиша Миланов от портала „Фар”.
В дискусиите се включиха редица радетели в областта на информирането от малцинството ни, бивши и настоящи политически дейци, ръководители на образователни и културни ведомства, сред които и: Иван Николов от „Бюлетина”, който публикува Културно-информационен център в Босиелград, Александър Димитров, главен редактор на портал „ГЛАСПРЕСС” от Босилеград, Небойша Иванов от КИЦ „Цариброд”, Снежана Симеонова от училището „Св. св. Кирил и Методий”, Саша Златанов, координатор на Комисията за сътрудничество с Р България в органите на местното самоуправление в Бабушница, някогашният лидер на партията ДСБЮ Марко Шукарев, директорът на Центъра за култура в Босилеград, в рамките на което ведомство работи и „Ново Радио Босилеград” Воислав Божилов и други.
Предвид, че самата природа на информирането и особено на онази негова част, отнасяща до национални малцинства е нелесна, неуместно би било тук да се цитират или парифризират дискусии на всеки изразил становището си участник поотделно, не само поради факта, че броят им бе голям, но и заради наличието на откровени или прикрити недоразумения между отделни носители на значителни политически, респективно – дипломатически звания, което в крайна сметка и не е нищо страшно, тъй като в политиката мненията и деянията винаги са се кръстосвали и настоящото „несъгласие” няма да е нито първо, нито последно.
Тук са налице и недоразуменията между представители на самите медии от малцинството ни, тъй като всеки от тях, което също не е спорно и дори е съвсем легитимно, между другото се бори и за осъществяване на личните, съответно интересите на собствената си медия. С други думи казано, няма мерила или кантар за оценяване на правилността на субективните становища. Така например за едни изказаните дискусии не само за информирането, но и за положението на българското малцинство в Сърбия като цяло, бяха само „заобикаляне като дъжд около Крагуевац”, на други биеше на очи фактът, че дискусията се води на сръбски език, поради което заключиха, „че и това е по-добре, ако е от полза за българското малцинство, за разлика от факта, че в-к „Братство” 50 години се печатал на български език, а работил срещу интересите на малцинството”, трети пък споделиха впечатлението си, „че откриването на нови медии на малцинството е само отражение на работата на старите”, докато за четвърти „инфлацията на нови малцинствени медии, както и, както се изразиха, хиперинфлацията на и проектите им, с които кандидатстват за получаване на средства нанася вреда на вече съществуващите медии, които са с традиция и които работата си досега са свършвали по качествен начин” и т.н.
Разбира се, на кръглата маса стана дума и за несъмнени (от професионална гледна точка) грешки на отделни редакции на медии на българското малцинство и дори бе поискана конкретна отговорност заради тях, визирайки вестник Ново Братство, в който бе премълчано посещението на вицепрезидента Йотова в Босилеград по повод 100 годишнината от опожаряването и погрома на босилеградския край.
Изказани бяха и конкретни примери как една държава, която се стреми да влезе в „европейското семейство на народите” трябва да се отнася към малциствата, като бе посочен примера на Унгария, в която живеят около 3000 българи, но държавата Унгария им финансира излизане на вестник, съществуване на училище, библиотека…
Несъменено е, че кръглата маса ще донесе дивиденти на малцинството в бъдеще, тъй като представляваше начин да се привлече внимание, да се повдигне на значително по-голямо стъпало изключително важната тема за запазване на националната идентичност на българското малцинство, каквато е информирането на майчин език. Присъствието на двамата дипломати, които, очевидно е, проблема много добре усещат и разбират, както и двамата посочени високопоставени политически дейци от Сърбия бе знак, че на проблемите в сферата на информирането най-сетне ще се обърне дължимото внимание.
Думите на посланика Радко Влайков в края на мероприятието прозвучаха много убедително и дори се оказаха като своеобразно неформално заключение: „И България и Сърбия са длъжници на българското малцинство. Политиката на бивша Югославия бе много неправилна спрямо малцинството, отговорът на България на нея бе неадекватен. Всичко това се отрази и на драстичното намаляване на броя на числящите се към малцинството. Днес съществуват много знаци, предвестяващи постепенните промени към по-доброто. Днес съществува исторически шанс за преодоляването на проблемите. Готовността да се работи съвместно е полезното нещо, но подчерта, като приоритет отстояването на слободата на словото и отговорноста на всеки един от нас” .
Кръглата маса бе организирано от Портала „Фар”, Посолството на Р България в Сърбия, Мисията на Организацията за европейска сигурност и сътрудничество и Независимото сдружение на журналистите във Войводина.
Б. Д.