Резултатът от нахлуването на четата на К. Печанац в Босилеградско е печален за района. Населението е подложено на убийства и малтретиране. Имуществото му е унищожавано, палено и разграбвано. Според рапорта на ген. Петров резултатът е следният: „От това нападение на разбойническата чета са заклани 32 человека и изгорени 2 живи деца. Изгорени са къщите и други постройки на 317 домакинства. Общо загубите от това нападение са около 2 и ½ милиона лева по оценка през нормални времена”. Сведенията му се базират на анкета, проведена непосредствено след събитията от училищния директор и босилеградчанин Йордан Захариев. Последният изпраща своя доклад, придружен с 26 фотографии, чрез кюстендилския окръжен управител до министъра на вътрешните работи. Въпреки положените усилия този документ все още не е издирен. Публикуван е само един акцент със загубите за района. В наличност са обаче 21 стъклени плаки от изгорелия Босилеград. Те са непосредствено визуално доказателство за резултатите от насилието.
На 16 май директора Петрун Сираков се завръща в Босилеград. „Пристигнах в 9 часа и видях горящите остатъци от къщите. Отидох у дома, за да видя изгорелите ми дрехи и покъщнина. Мъките ми бяха големи!… Писъците и плачът на жени, деца и мъже, които се бяха завърнали, бяха покъртителни!… Аз намерих дома бита жестоко от разбойниците стара майка и битите също жестоко две сестри, които като нея бяха останали дома, да пазят къщата. Те още не бяха се опомнили от страшните преживявания от предишния ден. Те говореха за събитията и катастрофата с нервно треперене. Смазаната от бой стара майка лежеше на постел. Дрехите ми и покъщнината бяха съвършено унищожени – едни разграбени, а други изгорени. Започна се прииждането на избягалите. Сърцераздирателните им писъци се разнасяха надалеч” – описва жестоката гледка в летописната книга на училището прогимназиалният директор.
Войводата К. Печанац обаче веднага се хвали и обяснява постъпката си: „Из пътя убивахме и клахме, така както те ни правеха на нас, цялото градче до основи го изгорихме, след това се върнахме по друга посока с дължина от 60 км и там всичко унищожихме и запалихме и създадохме една паника както по железницата, така и в самата България, а това е, когато нас ни боли, нека и тях малко да ги заболи”. Омагьосаният кръг на отмъщението е задвижен. В него няма невинни, всички са виновни. Има ние и те. Последните подлежат на унищожение. Няма категории като цивилни, слаби, старци, деца, жени. И по време на война, но и в мир, тази цинична философия дава своите страшни плодове.
Въпреки че първите сведения за четата са получени още на 15 май и са предприети отделни мерки, същинската дейност по преследването започва на другия ден. Бавната организация от българска страна позволява относително спокойствие при изпълнението на пъкления план от страна на сърбите. Предварителната подготовка, съчетана с фактора изненада, дават горчивите си резултати. В района няма съществени военни сили, които да дадат организиран отпор. Съотношението на нападателите към нападнатите е в полза на първите. То и предопределя слабата съпротива. Въпреки че на няколко места тя е регистрирана и води до прекратяване или забавяне на насилието. По този начин Босилеград и селата по Божичка река дават по-малко човешки жертви. Населението бяга и се спасява, за разлика от двете Любати, където факторът изненада е най-кървав.
Следва продължение…
д-р Ангел Джонев
Издвој новости на српском
