Скъпи бесарабски българи по целият свят!
Скъпи родители, деца, близки, приятели, честит празник, ДЕНЯТ НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ! Ние с вас, сме род с богата история, с силни личности, с прекрасни традиции, със силен дух. Убедени сме, че не толкова често се срещат случаи, когато народ или диаспора извън собствената си държава има свой именен празник. Денят на бесарабските българи има както своя история, така и свои известни, а по-много неизвестни герои.
През 1938 г. тържествено се отбелязва 100-годишнината от осветяването на Храм-паметник «Свето Преображение Господне» в град Болград. Именно тогава се ражда инициативата 29 (16) октомври, денят на осветяването на Храма, да стане празник – Ден на бесарабските българи. Тази инициатива се определя от участието и голямата роля на бесарабските българи в национално-освободителните борби, църковно и културно възраждане на българския народ, в Освобождението на България и изграждане на нова българска държава.
На 28 ноември 1938 г. в София излиза брой първи и единствен на вестник «Българска Бесарабия». В него Димитър Тодоров, секретар на сдружение «Отец Паисий» пише за бесарабските българи, «за тези, които запазиха духа си» своето обръщение към читателите и към българската държава, което завършва с думи: «Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди граждани, данъкоплатци, войници. Но те са и навеки остават неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена – кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава. Нека никога не преставами да мислим и да се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври, годишнината на освещаването на въздигнатия от тях в Болград български Храм-паметник «Свето Преображение Господне», да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух».
Българското Опълчение, началото на формирането на което се започва в Кишинев основно от бесарабки българи, със своя боен път символизира върхът на героизма на българският народ за своето Освобожение. Величествените паметници на българските опълченци в Кишинев и Болград са причина за гордост на днешните българи в Украйна и Молдова за изпълненият дълг пред тези, които положиха своят живот пред алтара на Българската Свобода! Щастливи сме, че огромният принос на бесарабските българи в Българското национално Възраждане, в Освобождението и изграждането на нова българска държава е признат и справедливо оценен от България и от нашият героичен български народ!
Днес ние двойно се гордеем с големият патриотизъм на бесарабските българи след Освобожденито. Дума не става само за хиляди образовани бесарабски българи, пристигнали в България да бъдат полезни в изграждането на нова българска държава. Искаме да кажем за тези героични бесарабски българи, които в най-съдбоносните събития активно участват в защита на честта, достоинството, независимостта на своя народ и изиграли голяма роля за СПАСЕНИЕТО на своето освободено Отечество!
Най-първо, ще отбележим майор Данаил Николаев от Болград, героят на Съедининието на Източна Румелия и Княжество България на 6 септември 1885 г.
По време на сръбско-българската война и битка при Сливница на 5-7 ноември 1885 г. България е спасена от своята агрессивна съседка. И тава е заслугата и на бесараските българи. Най-голямата роля изиграва капитан Олимпий Панов от Тараклия, който му е възложено командуването на българската армия и който подписва премирието с сърбите в Пирот на 21 ноември 1885 г. След Сливница главнокомандващ на българската армия е назначен майор Данаил Николаев, който за блестящето контранастъпление получава чин полковник. Ще назовем само имената на героите, които определят бесарабския колорит на командуването на българската армия. Майор Петър Груев от Чешмекиой, майор Аврам Гуджев, капитан Георги Агура от Ташбунар, капитан Александър Кесяков от Акерман (Белгород-Днестровск), капитан Стефан Кисов от Болград, подполковник Стефан Любомски от Кишинев, капитан Георги Тодоров от Болград, капитан Георги Янков от Болград, поручик Иван Златанов от Болград, капитан Димитър Мететелов от Камчик, поручик Атанас Назлъмов от Болград и поручик Георги Ангелов също от Болград.
И последното съдбоносно събитие – обявяването на независимостта на България е подготвено и осъществено от правителството начело с Александър Малинов от бесарабско с. Пандаклия на 22 септември 1908 г.
В днешни Украйна и Молдова винаги е имало и сега има обществени лидери, политици, педагози, поети, журналисти и много други известни личности, борци за правата на нашите сънародници, които целият си живот работили и работят на нивата на българщината в самата Бесарабия, за да не изсъхват корените й и, полята с обилна влага от родолюбие, тази гаранция на нашата идентичност да дава живот на нови поколения достойни и благодарни потомци!
В този празничен ден пожелаваме на всички бесарабски българи по света здраве и огромна любов към РОДИНАТА, към ОТЕЧЕСТВОТО! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Източник: Център на бесарабските българи в България
Издвој новости на српском
