Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от Възраждането, намира се в Болград, Украйна.
Въпросът за българско средно училище в Бесарабия е поставен от бесарабските българи пред руската администрация от средата на 40-те години, но не получава развитие, заради руската политика за създаване на централизирана образователна система. Развитието му става възможно след Кримската война, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова.
През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата Яш подписка за откриване на училището на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български произход. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.
На 28 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Бълградско централно училище, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там, независимо от материалното им положение, при условие, че са православни, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище – български или румънски. Тя определя източници за финансиране на училището и начинът на неговото управление – от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.
Болгарското централно училище „Свети Кирил и Методий“ е тържествено открито на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението трябва да става в две степени – тригодишен първи етап за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава възможност за постъпване във висше училище. Класовете са създавани постепенно през годините, като последният 7-и клас е създаден през 1865 година.
Тълкувайки широко учредителния хрисовул на училището, неговото настоятелство се опитва да наложи обучението на български език и в 25-те начални училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за инспектор на начални училища революционера Павел Грамадов, който, заедно с директора на училището Димитър Мутев, обикалят селата в кампания за откриване на нови училища и промени в методиката на обучение в съществуващите. Това предизвиква конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си.
През следващите години ръководството на училището е в постоянни конфликти с администрацията, която се опитва да интегрира гимназията в румънската образователна система. Местните и централни власти предприемат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да въведат румънските програми по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата изработва напълно нова учебна програма, заимствана от румънските училища с изключение на няколко предмета, като български език, но нейното въвеждане е осуетено от започналата Руско-турска война.
През 1861 година Болградската гимназия създава своя собствена печатница, която функционира до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, главно учебници и учебни помагала, използвани в много български училища. Там се печатат и различни брошури и периодични издания, като „Общ труд“ и открито политическия „Български глас“. От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като „Ловчанският владика“ на Теодосий Икономов и „Изгубена Станка“ на Илия Блъсков.
След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация.
В края на XX век възстановяването на статута на Болградската гимназия става на 24 август 1993 г., което има значение за цялата българска диаспора. Гимназията е едно от най-престижните учебни заведение в Южна Украйна, където задълбочено се изучава български език и литература, история и култура на българския народ. Съгласно постановление от 5 април 1999 г. на Кабинета на министрите на Украйна, на Болградската гимназия е присвоено името на Георги С. Раковски.
През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна за Болградската гимназия «Георги С. Раковски».
Видни български политици, военни дейци и учени от Бесарабия, завършили Болградската гимназия през XIX век: Александър Малинов (1867-1938) – български политик, премиер на България; Ангел Кънчев (1850-1872) – български революционер и национален герой; Георги Сгурев (1857-1941) – юрист, министър на правосъдието в правителството на Константин Стоилов; Георги Тодоров (1858-1934) – български генерал; Данаил Николаев (1852-1942) – български генерал; Димитър Греков (1847-1911) – български политик, министър в няколко български правителства; Иван Колев (1861-1917) – български генерал; Иван Салабашев (1853-1924) – български политик; Йов Титоров (1854-1924) – български политик, министър в няколко български правителства; Олимпий Панов (1852-1887) – български военен деец; Порфирий Стаматов (1840-1935) – юрист, министър на правосъдието в правителството на руския генерал Казимир Ернрот; Александър Теодоров-Балан – академик, първи ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Димитър Агура (1849-1911) – историк, академик, три пъти ректор на СУ „Св. Климент Охридски“; Иван Вулпе (1876-1929) – оперен певец.
С.Д.