Заключения от първата кръгла маса по проблемите на екологията в Босилеград (ВИДЕО)

0

В организация на прес-клуба на БТА и сдруженията „ГЛАС“ и „ЕКО-БИО-ПРАВДА“, в малката зала на Културния център в Босилеград днес се проведе кръгла маса на тема „Ролята и влиянието на националната и локална власт, бизнеса, неправителствения сектор, медиите и местното население за опазване на природата“.

Участници бяха генералният консул на Република България в Сърбия – Едвин Сугарев, заместник-министърът на екологията Красимир Живков и депутатът Петър Петров, който е и член на комисията по околна среда в Народното събрание, Борислав Сандов – еколог и политик, съпредседател на партия „Зелените“ и на „Балканските зелени“, Мариана Христова граждански експерт по минна дейност и подземни богатства, Димитър Куманов от Сдружение „Балканика“ и др.

С изключение на един представител на Агенцията за защита на околната среда, на кръглата маса не дойдоха представители на Министерството за защита на околната среда на Р Сърбия, както и представителите на мините и ВЕЦ-овете които за които се смята, че най-много застрашават околната среда в Босилеград.

На срещата дойде кметът на Босилеград Владимир Захариев, зам-кмета Стефан Стойков, началника на Общинската управа Миодраг Якимов и Микица Василев – екологичен съветник в община Босилеград.

В дискусията която продължи над 4 часа, бяха разисквани екологичните проблеми на Босилеградска община свързани със замърсяването на притоците на река Драговищица с отпадни води от мините за олово и цинк „Подвирове“ в село Караманица и „Благодат“ в село Мусул. Бе констатиран тревожния факт, че планинската пъстърва и други представители на речната фауна са изчезнали, че добитъкът вече не иска да пие вода от планинските рекички и че вследствие на изливането на отпадните води от прозводствотото на концентрирана руда водата получава млечно-бяла боя.

В този контекст бе обсъдено повишение на заболеваемостта и смъртността от ракови заболявания, както и зачестилите напоследък случаи на самоубийства.

Всичко започна в началото на 2014 година, след като тук бе допусната британско-руската компания „Минеко“ в село Караманица, на границата между Македония и Сърбия и отново бе активирана закритата преди десетилетия мина за добив на олово, цинк, бакър и злато. Едвин Сугарев припомни, че инвеститорите тогава обявиха инвестиции в размер на 11 милиона долара.

„Кметът на Босилеград тогава беше въодушевен и дори обяви намерение да създаде техникум по минно дело в града. Никой обаче не се замисли какви биха могли да бъдат екологичните последствия от това“, а Министерството на земеделието и защита на околната среда в Сърбия тогава е решило, че не е необходима оценка за въздействието върху околната среда, стига да се спазват предписаните изисквания. „Доколко се спазват не е ясно, но животните отказват да пият от тази вода“, посочи Сугарев. Генералният консул каза още, че методите на добив от тази мина могат да бъдат изключително опасни, ако няма достатъчно надеждни съоръжения и добави: „Не е ясно дали са спазени изискванията на конвенцията за оценка на влиянието на проекта върху околната среда в трансграничен контекст, съгласно които, по мое мнение, в министерството е задвижена процедура по осведомяване на екологичните министерства на България и на Македония“, каза още Сугарев. Участниците във форума посочиха, че да се стартира проект за добив на олово и цинк без оценка на въздействието на околната среда е равносилно на престъпление.

Заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков посочи, че темата е отговорна и необходима и пое ангажимент министерството да се намеси, за да бъдат спокойни местните хора за живота и здравето си, както и за чистата околна среда в района.

За съжаление, няма представили на сръбското министерство на екологията, каза депутатът Петър Петров.

„Без съгласието на България, Сърбия няма да влезе в ЕС. А нерешените трансгранични проблеми са основна причина за отказ на съгласие на България за това. Аз не искам да заплашвам, но искам да кажа, че ЕС има точни правила за запазване на околната среда. Територията на България на 34 процента е защитена чрез „Натура „2000“. Имаме елементарни спорове, като например такива, отнасящи се за ремонт на лифт, какво остава за това да кажем на българското население, че зеленчуковите насаждения по поречието на река Струма съдържат олово“, каза депутатът.

„Ако има нещо, което ни обединява най-много на Балканите, това са културата и природата“, каза на срещата екологът Борислав Сандов. Той посочи, че границата по принцип е място, където традиционно се поставят „най-мръсните“ производства и е време този маниер да бъде променен. Тази граница тук е била зона на ожесточеност, „Желязна завеса“, но пък това е създало и положителни предпоставки за запазване на природата, посочи Сандов. „Границите трябва да са възможност и лостове за трансгранично сътрудничество“, обединиха се участници във форума.

В продължение на дискусията беше повдигната и темата за 28-те планирани ВЕЦ-а на територията на община Босилеград, за 17 от които вече били издадени разрешения. Моментната икономическа полза и дългосрочните вредни последствия за околната среда са несравними. Кмета на Босилеград се опита да се измъкне от отговорност като подчерта, че изграждането на ВЕЦ-овете било „държавна политика“ и че това не зависи от общината. Началникът на Общинската управа Миодраг Якимов се опита да пренасочи дискусията от вредното влияние на мините и ВЕЦ-овете към вредните последствия от НАТО бомбардировките, след което всички представители на общината дружно напуснаха кръглата маса.

След проведените дискусии бяха приети следните заключения:

  • Да се установи постоянен международен мониторинг на притоците на река Драговищица като по предвидената за това научна методология се вземат проби за изследване на водата от независима чуждестранна лаборатория за наличието на тежки метали и химически реагенси.
  • Да се формира инициативна група, която да изисква цялостна информация за състоянието на реките и питейната вода в Босилеградско.
  • С помощта на експерти и еколози да се влияе върху повишаването на екологичната култура и създаване на активна гражданска позиция по екологичните проблеми.
  • Да се осведоми Европейската банка за развитие която е главен инвеститор за изграждане на ВЕЦ-овете за вредното им въздействия върху околната среда.
  • Да се информират официалните държавни институции и неправителствени организации в Р Сърбия и Р България за реалното състояние на околната среда и водите не територията на община Босилеград.

Източник: КИЦ „Босилеград“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.