Минат не минат един-два месеца и току-виж някой свика кръгла маса за образованието на майчин език в Босилеград и Цариброд. Съберат се политици, директори, учители, просветни инспектори, заместник министри и министри от двете държави и философстват дали българските деца в Сърбия трябва да учат на майчин български език!? Над този eлементарен философски проблем десетилетия наред се упражняват лишените от всякакво философско мислене учители, управници, журналисти и всякакви други хора на държавна хранилка. А целта е да се пренасочи вниманието докато в родното гнездо се мъти чуждо пиле.
Всяка година дискусията започва по един и същ монотонен начин: има ли нормативна база, има ли учебници на български, има ли подготвени учители, искат ли родителите децата им да учат на български език и така нататък до началото на новата учебна година, когато обучението отново си продължава по старият начин – на чужд език и писмо и с още по-чужди и странни учебни съдържания. И така докато и последните родители и ученици напуснат родните си краища в стремежа да си намерят по-нормално и по-спокойно място за живот.
За сръбските деца пък и за децата от всички други народности у нас и по света тоя въпрос не се поставя, не подлежи на обсъждане и отговорът се подразбира от само себе си.
Само при малцинствата в Сърбия, нещата не стоят по този начин. Босилеградските комунисти едно време решиха децата им да се учат на чужд език и така си продължава и до днес. Което означава, че комунистите още не са си отишли от властта и всеки се ослушва какво те ще кажат. Така или иначе, никой не можа да даде смислен отговор защо и кому е нужно потомствени българи да учат на чужд език, различен от езика на майките които са ги родили и отгледали. Няма и да го даде. Защото точният отговорът ще бъде самопризнание за едно нечувано предателство и престъпление срещу българското малцинство.
Така научените да презират майчиният си език, след едно-две десетилетия също стават родители които отново учат децата си да презират майчиният език. И не само да го презират но и да боготворят един чужд език, включително и чуждата чалга като един особен изпростяващ социално-културен феномен който прави младите слепи за красотата и хармонията и ги лишава от умението да разсъждават по човешки.
Българи по произход изучават как да мразят собствената си история и да презират майчиният си език, не искат да се идентифицират със своите генетични предци и с тяхната култура, но затова пък искат дипломи за висше образование, модерно здравеопазване, модерни коли и други привилегии произлизащи от българското гражданство пак придобито на базата на български произход?! Изглежда, че тази деформация в мисленето е непремостима бариера за повечето наши сънародници. Някои се опомнят и сами се добират до истината, други не. За характера на един процес най-добре говорят неговите резултати: българите оставаме все по-малко. Даже заплашително малко. Казват ни, че това било някак си нормално и естествено – не било само до нас.
И така на кръглите маси десетилетия наред се говорят кръгли глупости. Накрая им носят кръглите зелници. За разлика от българският език, българският фолклор, българската история и култура участниците на кръглите маси лакомо консумират вкусотиите от българската национална кухня. Резултатът от кръглите маси са кръглите софри. И резултатът е кръгла нула.
Иван Николов
Издвој новости на српском
