47 ГОДИНИ СЛЕД ТРАГЕДИЯТА НА ВИТИНЯ

0

Казват, че времето лекува и годините заличават раните от големите загуби. Изтекоха 47, а болката от липсата на двама необикновени футболисти остава.

Отново е 30 юни. Близо половин век след онзи ден, в който съдбата ни отне Георги Аспарухов и Никола Котков. И днес сякаш някакъв камък ляга върху гърдите и настъпва една непреодолимо протяжна тъга. Мъка по ранната загуба, която отеква през летата.

Гунди и Котето ги няма. Останаха спомените, разказите и усмивките на докосналите се до тях. За останалите пък красивите разкази, приказките и уроците от едно романтично минало.

Днес, 47 години след трагедията на Витиня, ние все още ги помним. Младите слушат историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма.

Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото от загубата на доблестни хора винаги боли

Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират, а ние можем само да отправим своята смирена благодарност, че ги е имало.

Наша мисия е да съхраним паметта, да разкажем за големите им постижения като спортисти и хора и да предадем достойнствата на техните характери, за да изградим бъдеще, с което те биха се гордели.

Поклон пред непрежалимите…

Източник: ПФК ЛЕВСКИ / PFC LEVSKI

ГЛАСПРЕСС

Предишна статияЗаразен от морбили в Босилеград
Следваща статия43% от операциите по износ-внос преминават през пристанищата на Украйна
Александър Димитров
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.