Миляна Николов е пълна отличничка в ОУ „Георги Димитров” в Босилеград. Тази година завършва основното си образование и вече е избрала да посвети част от себе си на бъдещия си творчески труд на поезията и литературата.
Стихосбирката „Мрав и зрна кукуруза” е едно начало за младата поетеса, която събира произведенията си в периода от 2011 до 2017 година. Тя е издадена с помощта на Народната библиотека „Христо Ботев”.
Основният лексикален глас в книгата е позитивизъм, това, което самата тя излъчва – обич, любов, надежда, щастие, мечта, желание, всичко това, което много рядко срещаме.
Занаятът на писателя никога не е бил лесен, но в XXI век той, както и преди, си остава търсен. На хартия или в Интернет, в дебела книга или в туитър – нови мисли трябва да се раждат. И това могат да го сторят само те – младите писатели на XXI век.
Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не принадлежи към познатите неща, нито към непознатите. Не се търси, не се изучава, и не се назовава. За да се озовеш на него трябва да разтвориш себе си широко като небето, както е направила младата авторка.
Творбите, включени в книгата са плод на личните чувства и преживявания на авторката, която споделя най – съкровените си вълнения и любовта към прекрасните си родители, роднини, скъпоценни приятели и др.
Младата поетеса с удоволствие отговори на няколко наши въпроса.
1. Помниш ли кое е първото нещо, което написа?
Когато тръгнах на училище и научих да пиша и чета, усетих че имам голямо любопитство, както за поезията така и за прозата. Първите стихове написах на осем годишна възраст и те звучаха така:
„Дин, дан
већ је дан.
Дин, дан
већ је дан.“
2. Какво е за теб поезията? Имаш ли любими творци (поети)?
За мен поезията е една тайна, която никой не успява съвсем да открие. Тя завлича в себе си всякого, който веднъж е стъпил в нея, но само този който истински я обича не престава да пише. Любимите ми поети и писатели са: Десанка Максимович, Йован Й. Змай, Бранислав Нушич, Елин Пелин,…Четейки техните стихотворения и разкази, научих много различни начини как своите мисли да пренеса на другите хора чрез своите творби.
3. Защо човек има нужда да пише?
Раждането на творба е резултат на силна любов на поета към всичко около себе си. Той силно обича, не намира друг начин как да предаде това на другите и затова решава да пише, да се повери на хартията, па така и аз.
4. Какво те вдъхновява?
Всичко около мен ме вдъхновява – самия живот, природата, животните, хората, вятъра, семейството ми….
5. Кога думите идват?
Това са специални моменти, когато в мен творбата сама се ражда и постепенно, без да я тегля за ушите, тя сама расте, колкото трябва.
6. Съвсем скоро издаде първата си книга „Мрав и зрна кукуруза “. Как се стигна до нея?
За да се напише едно изречение, един стих или стихотворение трябват специални моменти, много работа и време. В моята книга съм включила произведенията си които съм писала от 8- годинишна възраст до днес. Първото ми стихотворение в книгата е и първото ми нещо, което съм написала и с което се гордея. Но за да продължа да пиша и за да издам тази книга имах необходимата подкрепа от семейството ми и първата ми учителка.
7. А как избра заглавието?
Тръгнах од пословиците „Сговорна дружина, планина повдига“ и „Малките хора създават големи неща“, така се спрях на мравките, понеже са задружни, носят зърно, което е няколкократно по-голямо от тях. Те са трудолюбиви и упорити и винаги успяват в начинанията си.
8. Какво би искала да остане в сърцата и умовете на хората, след като прочетат книжката? Какво е посланието ти?
Искам хората да намират семе в нея. Посланието ми към всички мои бъдещи читатели е да имат нежност, любов, толерантност и да обичат.
9. Какво те усмихва в един най – обикновен ден? А за какво мечтаеш?
Усмихват ме приятелите и семейството ми. Мечтая да стана магьосник, за да мога да създам свят без болести и войни.
И за финал ще те помоля да подариш на нашите читатели част от твоя творба, която да те представи в стих пред нашите читатели.
„Киша ми је драга,
због ње лакше дишем,
када на њу помислим,
лакше се инспиришем.“
Нека не забравим , че това което се чувства и това, в което се вярва е правилно и важно и, че сърцето може да говори много по-силно, отколкото разума. Да й пожелаем да се придържа към мечтите си и се бори за тях усърдно и честно, да се наслаждава на красотата около себе си и намери куража да погледне нещата по по-различен начин, за да прави всеки ден света по-добър!
На добър час!
Текстът е публикуван в списане Визия.
ММ ГЛАС ПРЕСС