94 години от създаването на Македонския научен институт – единствен съхранител и най-яростен защитник на българска кауза в етногеографска област Македония. Тази идейно изчистена и извисена институция със свои традиции е постигала и продължава да постига заслужени признания на най-високо академично ниво.
Времената се променят, но ценностите остават.
Тези, които в момента защитават целите на Инстиута, са достойни на своите първоучители, дано следващите също бъдат.
„Идвайки в България македонците не остават на страна от нейния културен и научен живот. Нещо повече те дават на България много световно известни учени и културни дейци. Бежанските братства създават свои читалища, театрални групи и т.н. Именно те създават на 21.ХІІ.1923г. Македонския научен институт (МНИ) в София. В него участват най-изявените български учени – историци, етнолози, фолклористи, езиковеди и т.н. – М. Арнаудов, Ал. Балабанов, Г. Баласчев, Ив. Гергов, Й. Иванов, Л. Милетич, Ив. Снегаров, С. Радев, Т. Карайовов, Г. Кулишев, К. Пърличев, Хр. Силянов и др., мнозинството от които са с македонски произход, а също така и много от емигриралите в България дейци на македонското освободително движение. Целта на института е да изследва миналото на Македония, говора и обичаите на местното население и неговите борби за свобода. Института издава свое периодическо списание – “Македонски преглед”, а също голям брой научни трудове, спомени на революционери, поредицата “Материали за историята на македонското освободително движение” и излязла в 11 тома и др.“
Пръв председател на института е професор д-р Иван Гергов – до 1928 година., след него е професор д-р Л. Милетич, който редактира списание „Македонски преглед“ от 1924 година до 1943 година. Дейността на института е прекратена от комунистите през 1947 година. Възобновен е след 10 ноември 1989 година.
ГЛАСПРЕРСС
Издвој новости на српском
