България, Сърбия, Гърция и Румъния – обединени за развитието на Балканите

Четиримата балкански лидери – премиерът на България Бойко Борисов, президентът на Сърбия – Александър Вучич, премиерът на Гърция – Алексис Ципрас и премиерът на Румъния Михай Тудосе обсъдиха на среща на високо равнище в Белград икономическото сътрудничество, укрепването на регионалната стабилност и подкрепата за интеграцията на държавите в региона, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Белград Георги Пашкулев.

Министрите на транспорта на България и Сърбия подписаха и Меморандум за намаляване на международните тарифи за роуминг услугите.

Министър-председателят на България Бойко Борисов:

„Сърбия винаги е била неразделна част от Европа и е в сърцето на Европа. Балканите са натоварени с история, войни, кръвопролития. Ние 130 години след това отново си говорим за това как да устроим така Балканите, че хората да живеят по-добре”, заяви премиерът Бойко Борисов. Аз запознах колегите със срещата в София с лидерите на Западните Балкани, с това, което работим по коридорите 8 и 10, което не носи риск за ЕС, а народите на Балканите имат възможност да видят, че не само сме част от Европа географски, но и сме неразделна част от тях. Ние всички заедно не трябва да генерираме проблеми, трябва да покажем мъдрост, че сме си научили уроците от историята, добави Борисов.

ЕС има едни мъдри, прогнозируеми, сигурни Балкани, които не генерират проблеми, а желаят да спазват всички правила, които европейската демокрация налага – върховенство на закона, инфраструктура, правила, по-високи доходи за хората. Нашата дружба не е насочена срещу никоя страна – тя е да даде повече възможност за повече инвестиции и повече строежи в Балканите. Там, където се строи, там няма войни, категоричен е Борисов.

Оптимист съм, вярвам много в колегата Вучич и в това, че не 2-3 глави ще затворят, а и ще направят всичко възможно да се скъсят сроковете за присъединяване на Сърбия в ЕС. Балканите много години наред са генерирали само войни, сега е ключов момент, тъй като много от големите играчи в света също имат интереси на Балканите, ние искаме единни Балкани, модерна инфраструктура, искаме да няма роуминг, не на последно дигиталната инфраструктура. Лидерите на Западните Балкани осъзнават, че са назад с ангажиментите си и трябва да наваксат. Имаме възможност за финансиране и рядък шанс с срещата с Китай 16+1, тя също е в София идната година, и дотогава с тримата колеги, ще подготвим някои инфраструктурни проекти.

Президентът на Сърбия Александър Вучич: 

От своя страна сръбският президент Александър Вучич каза, че се надява тези политически срещи да създадат климат за предприемачеството и инвестициите. Нашите срещи демонстрират сътрудничеството между нашите страни, видяхме се наскоро в тристранен формат, във Варна бяхме в четиристранен формат. Ще продължим този формат и в Румъния. Дискусиите се въртят около важни теми – увеличаване на търговския стокообмен, икономическите параметри. Очакваме търговският стокообмен да се увеличи до 3,5 млрд. евро средно. Надяваме се и да имаме още по-голям успех, и че тези политически срещи ще създадат климат за предприемачеството и инвестициите, за да постигнем още повече работни места, инвестиции и да подобрим условията на живот на нашите съграждани, подчерта Вучич.

„Сърбия твърдо върви по европейския път, но искаме да си изградим собствена армия. Не трябва да се забравя, че през 90-те години Сърбия беше атакувана от НАТО. Нашият случай е по-различен от този на останалите страни, включително и на присъстващите тук“, каза сръбският президент.

Коментирайки отношенията на Белград с Москва, той каза, че: „Ние сме по пътя на Европа, но няма да подкопаваме отношенията с други държави, които имаме от десетилетия“.

По отношение на Русия Вучич също така напомни, че някои хора забравят, откъде са тръгнали.

Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас: 

Премиерът на Гърция Алексис Ципрас заяви, че Лозанският договор е крайъгълен камък за Балканите. „Не трябва да има етническа изолация, не трябва да се връщаме към едни времена на разделение. Това ще е пагубно за Европа. Само с уважение на международните закони, включително на Лозанското споразумение, което е крайъгълен камък за нашия регион. Само така можем да постигнем просперитет“, заяви Ципрас. Българското председателство ще бъде едно балканско председателство, смята гръцкият премиер.

„Приветствам решението на Бойко Борисов да организира среща през май на ЕС и Балканите. Тази среща ще покаже, че българското председателство ще бъде балканско“, заяви Ципрас, който смята, че тези четиристранни срещи трябва да продължат.

„Гърция, България, Румъния и Сърбия могат да изиграят изключително голяма роля за развитието и придвижването напред на целия Балкански регион. Това ще даде по-добра перспектива за цяла Европа“, каза Ципрас.

„Подчертахме значението на газопровода ТАП и неговото завършване, за да може да се достави природният газ от Азербайджан. Обсъден е и проект за втечнен газ от Александруполис/Дедеагач – бел.ред./, за да може този град да се превърне в хъб за природния газ. Този терминал ще бъде свързан с България чрез интерктонектор.Той е много важен, защото ще бъде свързан и с тръбопроводите със Сърбия“, каза гръцкият премиер.

2018 г. ще доведе до положителна развръзка в спора за името с Република Македония. Такава надежда изрази гръцкият премиер Алексис Ципрас. Според него, това може да се случи само, ако Скопие престане със своите претенции.

Министър-председателят на Румъния Михай Тудосе: 

Румънският премиер Михай Тудосе подчерта, че интегрирането на Сърбия в ЕС е нещо, за което балканските страни могат да помогнат, „защото Сърбия граничи с България, Гърция и Румъния, и сръбското интегриране може да стане чрез обща инфраструктура и обмен между нашите държави”.

След това присъединяването към ЕС е една последваща формалност. Ние трите държави членки на ЕС ще подкрепим Сърбия по възможно най-добрия начин, ще спомогнем за улесняването по техния европейски път, добави Тудосе.

Искам да подчертая, че и четирите ни държави си имат предизвикателствата, с които трябва да се справят, но няма нито един проблем, който да не можем да преодолеем. След дискусиите ни снощи решихме, че трябва все по-често да има четиристранни срещи между нашите министри – по енергийните, външнополитическите въпроси, както и по въпросите, свързани с миграцията. Останалите ми колеги и приятели се съгласиха, че в началото на март в Букурещ ще е следващата четиристранна среща, през май преди София, ще имаме още една среща в Гърция и искаме тези срещи да са регулярни, да носят важни послания, каза още Тудосе. Надявам се решенията, които вземаме днес да имат положително и решително влияние върху развитието на нашите държави, подчерта той.

Източник: БГНЕС