По повод Деня на народните будители в Босилеград се състоя литературна вечер с участието на кюстендилския поет, писател и философ Георги Славчев. Събитието, организирано от Народната библиотека „Христо Ботев“ със съдействието на Центъра за култура, се проведе в Тържествената зала на Дома на културата и събра почитатели на българската литература и духовност.
В началото на срещата директорът на Народната библиотека „Христо Ботев“ Горан Миланов приветства присъстващите и обърна внимание на значението на народните будители за съхраняването на националната идентичност, културата и духовните ценности на българите. Той подчерта необходимостта от съвременни личности, които чрез своята просветителска и творческа дейност продължават делото на възрожденците.
Литературната вечер продължи с представяне на житейския и творческия път на Георги Славчев от доц. Магдалена Дикова. В своето изложение тя направи исторически паралел между делото на възрожденските просветители и ролята на съвременните творци за опазването на българската духовност. Специално внимание отдели на българските читалища като средища на културен и обществен живот, които и днес продължават да съхраняват традициите и да приобщават младите поколения към знанието и просветата. Тя припомни и приноса на Иван Вазов и Захари Стоянов за увековечаването на делото на българските революционери и възрожденци.
Представяйки автора, доц. Дикова посочи, че Георги Славчев е роден през 1952 г. в Кюстендил, където завършва средното си образование. По-късно следва философия в Софийския университет, както и психология и българска литература. Професионалният му път преминава през журналистиката в Кюстендил и преподавателската дейност в София, където в продължение на две десетилетия работи като учител. Литературните му изяви започват още в младежките години, а творческото му наследство включва девет поетични книги и едно краеведско изследване.
Според доц. Дикова отличителна черта на неговата поезия е съчетанието между лирична чувствителност и философско осмисляне на живота. В произведенията му присъстват темите за любовта, природата, човешката доброта, родовата памет и духовното израстване. Особено място заема връзката с родния край, селския бит и традиционните ценности, които авторът пресъздава с дълбока емоционалност и уважение.
Сред представените произведения бяха стихосбирката „Дишам с любов“ и книгата „Урала, Майсторе“, посветена на творчеството на Владимир Димитров – Майстора. Доц. Дикова разказа за своеобразния подход на Славчев, който съчетава репродукции на картини на големия български художник със стихотворения, вдъхновени от тях. По думите ѝ авторът успява да пресъздаде не само художествените образи, но и духа на българското село, трудолюбието на хората и красотата на родната земя, намерили ярко отражение в творбите на Майстора.
След представянето Георги Славчев изрази благодарността си към организаторите и присъстващите за топлото посрещане. Той сподели лични спомени, свързани с Босилеградския край, и разказа за родовите си корени по поречието на река Драговищица. Писателят посочи, че бащиният му род произхожда от село Горановци, а майчиният – от Стенско. С този край е свързан и родът на доц. Магдалена Дикова, с която са роднини. Авторът отбеляза, че многократно е посещавал Босилеград и пази скъпи спомени от срещите си с местните хора.
Особен интерес сред присъстващите предизвика представянето на краеведската книга „Село, от слънце огряно“, издадена през 2018 г. В нея писателят проследява историята на родното си село Стенско, като отделя внимание и на Босилеград и историко-географската област Краище. Пред публиката той прочете откъси, посветени на природните особености, миналото и културно-историческото наследство на региона.
В изложението си Славчев се позова на трудовете на изследователи като Константин Иречек, академик Йордан Иванов и проф. Йордан Захариев, допринесли за изучаването на Краището. Той припомни сведения за старинните църкви в Божица, Долна Лисина и Извор, както и преданието за произхода на името Босилеград, свързано с легендарния владетел крал Босил. Чрез историческите разкази и краеведските проучвания авторът открои връзките между населението от двете страни на границата и общото културно наследство на този край.
В рамките на литературната среща бяха представени и други творби на писателя, сред които „Борко, палавият послушко“. Чрез прочетените откъси присъстващите имаха възможност да се докоснат до различни страни от неговото творчество – от детската литература и лириката до историческите и краеведските изследвания.
В знак на признателност за участието и приноса им към културната проява директорът на Народната библиотека „Христо Ботев“ Горан Миланов връчи грамоти на Георги Славчев и доц. Магдалена Дикова.
Гласпресс
Издвој новости на српском
