В сградата „Баранкович“, в която се помещават кабинетите на депутатите от унгарския парламент, на 19 октомври беше открита изложба по повод Деня на българо-унгарското приятелство. Събитието беше част от програмата на 21-вата Световна среща на българските медии, която Българската телеграфна агенция (БТА) провежда в Будапеща и Естергом.
Експозицията откри д-р Лаура Гьоней, заместник-омбудсман по правата на националностите в Унгария. Според нея през вековете българската общност в страната се е утвърдила като сплотена и трудолюбива, успяла да опази езика, вярата, идентичността и обичаите си. Затова тя може да служи за пример както на другите национални малцинства, така и на унгарското общество като цяло.
Гьоней напомни, че връзките между двата народа имат повече от хилядолетна история, а през 2016 г. унгарският парламент официално обяви 19 октомври за Ден на българо-унгарското приятелство. Датата не е избрана случайно – на нея се чества свети Йоан Рилски Чудотворец, небесният покровител на България. Десетата годишнина от учредяването на празника е, по думите ѝ, добър повод за поглед назад. Тя поздрави унгарските граждани с български корени, гостите и присъстващите представители на българските институции.
Заместник-омбудсманът проследи общото минало – от контактите между предците на двата народа още преди заселването им по днешните земи до покръстването, което според нея е осигурило оцеляването им и мястото им в Европа. Макар българите да приемат източното, а унгарците – предимно западното християнство, през Средновековието двете държави поддържат тесни връзки. Като пример тя посочи съюза между цар Симеон Велики и княз Арпад в началото на X век.
Гьоней спомена и преселническите вълни на българи към Унгария по време на османското владичество, главно към Трансилвания и Банат. Тя припомни съдбата на банатския българин Ищван (Стефан) Дуньов – участник в Унгарската революция от 1848–1849 г., по-късно полковник при Гарибалди и сподвижник на Лайош Кошут в емиграция, чието име според нея незаслужено рядко се споменава. Отделно място тя отдели на българските градинари, които през втората половина на XIX век се установяват в големите унгарски градове и оставят трайна следа в зеленчукопроизводството и кухнята на страната.
С лична нотка Гьоней сподели, че симпатията ѝ към България води началото си от детските ваканции на Слънчев бряг, където за първи път опитва шопска салата, гювеч и принцеси с кашкавал.
Обяснението за жизнеността на общността тя потърси в завета на първия председател на Дружеството на българите в Унгария Лазар Иванов: „Бъдещето се гради не само с мотика, а с вяра в Бога и отворени очи“. След словото си тя покани гостите да разгледат изложбата.
Тазгодишната Световна среща на българските медии се провежда на 19 и 20 октомври под надслов „Медии и водачи“. Присъствено и онлайн в нея участват представители от 25 държави, сред които 47 журналисти от 32 българоезични медии и предавания по света, две медийни асоциации, кореспонденти и сътрудници на БТА в чужбина, както и девет души от пет медии в България. Форумът се осъществява с подкрепата на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, „СОФ Кънект“, „Геотехмин“, „Пощенска банка“ и Национален дарителски фонд „13 века България“.
Източник: БТА
Снимки: БТА
Издвој новости на српском
