На 19 март вечерта в конферентната зала в зона „Ларго“ на Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“ в София, в присъствието на учени, дипломати, университетски преподаватели, народни представители, общественици, представители на изпълнителната власт, представители на българите в Западните покрайнини, граждани и медии беше представен Том I от сборникът „Западните български покрайнини – история и перспективи“. Събитието бе организирано от Института за исторически изследвания при БАН, Научния институт „Западни покрайнини“ и Регионалния исторически музей София.
Става дума за сборник с 24 доклади от Националната научна конференция, която бе проведена на 8 ноември 2024 година, в деня на Западните покрайнини, и по повод 100 години от началото на организираното националноосводително движение на българите в Западните покрайнини в зала „проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките.
Самият сборник подробно бе представен от рецензентите на сборника, доц. Росица Лельова, проф. Даниел Вачков и доц. д-р Надя Филипова, директор на Института за исторически изследвания при БАН както и от доц. Ангел Джонев председател на възстановеният Научен институт „Западни покрайнини“.
Доц. Филипова подчерта, че дейността на Научния институт „Западни покрайнини“ ще способства за обективно изучаване на културно- историческите процеси и създаване на научен диалог за историческите процеси и съвременните проблеми в Югоизточна Европа с перспектива за изграждане на рамки и мостове за разбирателство, гарантиране на правата на малцинствата и продуктивно междудържавно сътрудничество.
Директорът на Генералната дирекция „Европейски въпроси“ Йордан Първанов в Министерството на външните работи каза, че темата за Западните покрайнини е „ключова за България и има пряко отношение към изпълнението на копенхагенските критерии“.
Иван Николов от КИЦ „Босилеград“, който е и един от авторите на статиите в сборника, изрази благодарност към Иисторическия институт към БАН, приветства възстановяването на Научния институт „Западни покрайнини“ с издаването на сборника и добави: „Лично за мен винаги е било мечта да провокираме българската академична мисъл да се включи не само в изследването на трагичната участ на българските Западни покрайнини, но и аргументирано и достойно да отговори на нестихващите антибългарски провокации и клевети изкривяващи историческата истина от времето на Първата и Втората световна война и уронващи честта и достойнството на българската нация“. Той изрази надежда, че сборникът може да послужи като научна база за учени, народни представители, политици и есперти, които се занимават с проблемите и съдбата на българите в Западните български покрайнини.
Доц. Джонев накрая сподели, че Институтът за исторически изследвания при БАН и Научния институт „Западни покрайнини“ са провели през ноември миналата година втората научна конференция и че предстои издаване на втор том на сборника „Западните български покрайнини – история и перспективи“.
Издвој новости на српском
