Милена Милотинова е новият директор на БНТ. Тя беше избрана с 3 гласа ЗА от СЕМ

Милена Милотинова е новият директор на БНТ. Тя беше избрана с 3 гласа „за“ и 2 „против“ на днешното заседание на СЕМ. („За“ гласуваха Къдринка Къдринова, Габриела Наплатанова и, след уговорка, че Невена Андонова била нейният фаворит, Симона Велева. „Против“ гласуваха Пролет Велкова и Галина Георгиева.) Концепцията на Милена Милотинова можете да разгледате ТУК. 

Милена Милотинова е родена в София. Завършва „Българска филология“ и „Английски език и литература“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което завършва магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Започва журналистическата си кариера в БНТ през 1990 г. като репортер, а от 1992 г. е водещ на централната новинарска емисия „По света и у нас“. Специализира в международни медии като BBC и NBC. Автор е на над 10 документални филма, включително „Хроника на едно национално предателство“.

През 2000 година влиза в Топ 10 на водещите на предавания за 40-годишната история на БНТ.

От 2001 до 2005 г. е народен представител в 39-ото Народно събрание от НДСВ. През този период оглавява Комисията по медиите и е член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

В момента води авторското предаване „Брюксел 1“ по телевизия Bulgaria ON AIR, където прави анализи на европейски и международни теми.

Малко предистория:

През 2019 Емил Кошлуков беше избран за първия си мандат на директор на БНТ от следния състав на СЕМ: София Владимирова (председател, член на СЕМ от парламентарната квота на ГЕРБ), Бетина Жотева (от квотата на президента Росен Плевнелиев) и Розита Еленова (парламентарна квота, предложена от Български демократичен център на Христо Ковачки), които гласуваха „за“ избирането му. Останалите двама членове на СЕМ – Иво Атанасов (парламентарна квота БСП) и Ивелина Димитрова (от квотата на президента Румен Радев), подкрепиха Сашо Йовков.

През юни 2022 г. СЕМ в състав Соня Момчилова (председател от квотата на президента Румен Радев), Габриела Наплатанова (член от квотата на президента Румен Радев), Симона Велева (член от квотата на ПП), Галина Георгиева (член от квотата на ГЕРБ) и Пролет Велкова (член от квотата на ДБ) не успя да избере директор на обществената медия и това бетонира Емил Кошлуков на поста. Тогава „за“ него гласува единствено Галина Георгиева, а останалите членове променяха гласовете си и така не постигнаха мнозинство, което да доведе до избор. Ето как гласуваха тогава членовете на СЕМ:

Сашо Диков: „За“ – 2 гласа: Симона Велева, Соня Момчилова; „Против“ – няма; „Въздържал се“ – 3 гласа: Пролет Велкова, Габриела Наплатанова, Галина Георгиева.

Емил Кошлуков: „За“ – 1 глас: Галина Георгиева; „Против“ – 4 гласа: Габриела Наплатанова, Пролет Велкова, Симона Велева, Соня Момчилова

Венелин Петков: „За“ – 2 гласа: Пролет Велкова, Симона Велева; „Против“ – няма; „Въздържал се“ – 3 гласа: Габриела Наплатанова, Соня Момчилова, Галина Георгиева.

Процедурата за избор на генерален директор на БНТ бе замразена миналата година заради съдебно дело, което приключи на 13 февруари тази година с решение на Върховния административен съд (ВАС), с което обезсили определение на Административния съд София-област за спиране на изпълнението на решението на СЕМ за избора на генерален директор на БНТ.

На същото заседание членовете на СЕМ допуснаха всички тях до втория етап – разглеждане на концепциите и документите на кандидатите. Те взеха решение следващият етап да бъде днес, 19 февруари, а на 20-и да бъде обявен избраният кандидат.

През ноември миналата година Административен съд София – област спря новата процедура за избор на генерален директор. Петима кандидати подадоха документи за поста генерален директор на Българската национална телевизия в Съвета за електронни медии. Това са Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Невена Андонова и Милена Милотинова. Очакваше се новият генерален директор на обществената телевизия да бъде избран на 16 октомври, но процедурата бе замразена.

Тук публикуваме пълната стенограма от заседанието на СЕМ, на което днес, 20.02.2026 г. беше избран новият директор на БНТ Милена Милотинова, след като 4 години регулаторът не можа да избере такъв.

Симона Велева, председател на СЕМ (от квотата на ПП):

Добър ден, уважаеми колеги. Добър ден и на всички, които ще проследят днешното заседание на Съвета за електронни медии. Днес, 20 февруари 2026 г., в 11:00 ч. започва заседанието на Съвета за електронни медии с една-единствена точка — избор на генерален директор на БНТ.
Съгласни ли сте, колеги, с така предложения дневен ред? Да? Думата?
Да, заповядайте, г-жо Георгиева. Имате ли предложения за допълнение на точката? Заповядайте.

Галина Георгиева (с изтекъл мандат в СЕМ, от квотата на ГЕРБ, бел. Ред.):

Вчера в Съвета са входирани през деловодството три искания за спиране на процедурата на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК — а именно, че са налице висящи съдебни производства, като избор на генерален директор не може да се случи преди приключването на тези дела. В тази връзка, с цел да се разсеят всякакви съмнения за законността и легитимността на тази процедура, ще помоля да подложим на обсъждане така внесените искания.

Симона Велева:

Благодаря ви, г-жо Георгиева. Напомням, че съгласно процедурните правила имате възможност, заедно с другите двама съветници, да свикате по надлежния ред заседание на Съвета за електронни медии с предложените от вас точки, както и аз самата имам тази възможност. Но ще подложим на гласуване така направеното предложение, макар и да е ясно, че е извън дневния ред.

Съгласни ли сте, колеги, извънредно да допълним дневния ред с тези точки? Или ще считате, че те следва да бъдат част от днешното заседание? Първо подлагам на гласуване предложението на г-жа Георгиева: един глас „за“, четири гласа „против“.

Сега подлагам на гласуване точката от дневния ред така, както е предложена. Очаквам да видя вашите мотиви за отхвърлянето на обсъждането на тази точка. Отново казвам: подлагам на гласуване точката от дневния ред — избор на генерален директор на Българската национална телевизия, така както е предложена от мен: „за“ — пет гласа „за“.

Дневният ред е приет. Благодаря, уважаеми колеги.
Съветът за електронни медии днес, 20 февруари 2026 г., провежда гласуване за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

С решение № РД-05-159 от 18 октомври 2016 г. Съветът е приел процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.

Наричаме я накратко „процедурата“. Процедурата предвижда четири етапа за провеждане на избора: първи етап — формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите; втори етап — разглеждане на документите на кандидатите по същество; трети етап — изслушване на кандидатите; четвърти етап — избор на генерален директор.

В изпълнение на чл. 2 от процедурата Съветът за електронни медии с решение № РД-05-070 от 15 юли 2025 г. обявява процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия, като в решението определя срок и място за подаване на документите от кандидатите, както и срокове за провеждане на отделните етапи.

До изтичане на определения краен срок — 12 септември 2025 г. — заявления за участие подават пет кандидати: Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Невена Андонова, Милена Милотинова-Колеева.

Поради обжалване на решение № РД-05-070 от 15 юли 2025 г. и постановени от различни съдебни състави определения за спиране на изпълнението на решението, провеждането на отделните етапи не е извършено в посочените в него срокове, което наложи тяхното изменение с решение № РД-05-004 от 18 февруари 2026 г.
След извършена проверка за съответствие с изискванията на Закона за радиото и телевизията и тези на Съвета, до втори етап на процедурата — разглеждане на документите по същество — са допуснати всички кандидати. На проведено заседание на 18 февруари 2026 г. в 14:30 ч. Съветът, с решение по протокол, допусна до трети етап от процедурата — изслушване — петте кандидати.

В изпълнение на приетата процедура, на същия ден на интернет страницата на Съвета са оповестени имената им, поредността, датата и часът на изслушването. Изслушването на кандидатите се проведе на 19.02.2026 г. и ще бъде отразено в протоколите на Съвета за електронни медии.

На изслушването не се яви един от кандидатите — г-н Сашо Йовков, който с писмо, входирано в СЕМ, уведоми Съвета, че на конкретната дата няма да може да участва. Съгласно чл. 9, ал. 2 от процедурата, приета с решение № РД-05-159 от 18.10.2016 г., неявяването на кандидат на изслушване се счита за отказ от участие в процедурата. Това предвиждат процедурните правила.
Най-напред следва да се подложи на гласуване участието на г-н Сашо Йовков в тази процедура. Следва да ви докладвам това писмо, колеги, както и обстоятелството, че то е донесено със служебен автомобил на БНТ, със шофьор на БНТ. В него г-н Йовков излага ръкописно аргументи, че е извън София и не може да присъства на изслушванията.

При съобразяване на тази молба, с която и вие сте запознати, предлагам Съветът за електронни медии да вземе предвид следното: на всеки от кандидатите, след като решение № РД-05-070 от 15 юли 2025 г. беше обявило срокове, спрямо които изборът следваше да се реализира на 16 октомври 2025 г., с жалби на Емил Кошлуков, Сашо Йовков и Ирина Величкова Върховният административен съд и различни съдебни състави, както вече ви казах, спряха процедурата. Тя обаче беше отново възобновена от вас след актовете на съда, като беше постановено окончателно, че спирането на изпълнението следва да се отмени.
СЕМ свика две свои извънредни заседания с ясно обявен дневен ред по реда на Закона за радиото и телевизията, които бяха обявени и на сайта на СЕМ. Напомням, че участието в една административна процедура не е само право, но влече със себе си и задължения. Задължението за спазване на процедурните правила е именно такова.

Нашите процедурни правила не предвиждат възможност за даване на допълнителен срок на някои от кандидатите. Няма и изричен способ за алтернативно изслушване, предвиден в процедурата. Нарушаването на такова процедурно правило би довело до неравнопоставеност на останалите участници — даването на допълнителен срок и възможност за участие би означавало нарушаване на процедурата.

Същевременно, отделно от горното, ще изложа, че кандидатът не е представил никакви доказателства за наличие на обективни или непреодолими пречки за участие. Напротив — написаната на ръка молба ясно показва, че е бил в състояние да я напише; не посочва и не представя доказателства, че е извън страната; не представя болничен лист, самолетни билети или друго убедително доказателство в тази посока.

Ето защо, в съответствие с процедурните правила, предлагам да бъде гласувано, че неявяването на г-н Сашо Йовков на трети етап — изслушване — означава отказ от участие в процедурата, и подлагам това мое предложение на гласуване.

Съгласни ли сте? „За“ — четири гласа „за“. „Против“?

Галина Георгиева:

Въздържам се. Ако така усилено пазите равнопоставеността на всички кандидати, следваше вчера да обявите, че това писмо е входирано. Това писмо е входирано в деня, в който Съветът за електронни медии взе решение. Така че считам за нелоялно от страна на Съвета.

Симона Велева:

Уважаема г-жо Георгиева, напомням ви, че сте имали достъп до това писмо. Освен това ви напомням, че вчера се проведе етап от процедурата — изслушване — и не е имало редовно или извънредно заседание на Съвета за електронни медии.

Това е следващото заседание, на което аз, като председател, съм длъжна да ви докладвам, доколкото изслушванията са част от единната процедура. Ако вие сте искали или искате да направите предложения, имате тази възможност. Колеги, с четири гласа „за“ се взе решение.

Няма да бъде включен Сашо Йовков в четвърти етап на процедурата — избор на генерален директор. При гласуването на кандидатурите, поради неявяване на изслушване, на основание чл. 9, ал. 2 от процедурните правила, съгласно които неявяването на кандидат на изслушване се счита за отказ от участие в процедурата.

На днешния ден следва да пристъпим и към избор на генерален директор. Като всеки един от членовете на Съвета следва ясно да мотивира позицията си. Ето защо, колеги, ви давам думата, за да можете да изложите своите мотиви. След това ще подложа на гласуване кандидатурите.
Заповядайте, д-р Наплатанова, за вашите мотиви.

Габриела Наплатанова (член на СЕМ от квотата на президента Румен Радев):

Благодаря ви. Още веднъж — поздравления за всички кандидати за генерален директор на Българската национална телевизия, които се включиха в процедурата и изложиха публично своите идеи за развитието на обществения доставчик на аудиовизуална медийна услуга в следващите три години. Ще изложа мотивите си по реда на явяването на кандидатите.

Г-жа Свилена Димитрова. Г-жа Димитрова е озаглавила концепцията си „Традицията среща бъдещето“. В изложението си тя разглежда обществената медия като „телевизията-майка“.
Кандидатката представи амбициозна идея да се заложи в развитието на регионалните телевизионни центрове, които да правят, на ротационен принцип, отделни тричасови елементи от програмата на БНТ 2. Това изисква влагането на сериозни ресурси в кадровото, техническото и финансовото обезпечаване на работата им. Във визията си за развитие на БНТ г-жа Димитрова е заложила повече на различни междуинституционални сътрудничества, без да акцентира върху ролята и целта на обществената телевизия при конкретното осъществяване на тези взаимодействия с външни за БНТ организации. Развива идеята за журналистите на БНТ като емпатични разказвачи на истории — подход, който е отдавна разпространен и въведен като форма на създаване на новини, организирани около човешката история, с която една търговска телевизия направи революция в създаването на новини преди четвърт век при появата си на българския медиен пазар. Като положителна характеристика на концепцията може да се посочи и заложеното развитие на туристически формати и културни прояви на живо в ефира на обществената медия. В част от изложението липсва ясно структурирано и аргументирано представяне на идеите за финансирането и развитието на програмната политика на БНТ и нишовите ѝ канали.

Емил Кошлуков — и в момента генерален директор, управлява БНТ четири години след изтичане на мандата. В резюмето и концепцията на кандидата се акцентира върху материалното обновление на обществената телевизия и повишаването на възнагражденията на служителите на БНТ. Изтъкнати са финансовата дисциплина, намаляването на дефицита на БНТ в годините под негово управление и увеличаването на приходите от собствена дейност. Идеите за развитие на БНТ са ориентирани към категории млади хора, които са трудно достъпна аудитория; предвижда се нова платформа за детско-младежко съдържание. Като позитивни могат да бъдат окачествени идеите за подобряване на достъпността, но плановете за дигитализация и развитието на функционална видеоплатформа — именно видеоплатформа — остават неясни откъм финансиране и срокове, предвид съществените разходи за авторски права на произведенията, които ще бъдат достъпни на платформата.
В концепцията, която е силно технократска и изцяло ориентирана към внедряване на нови технологии за работа, свързани с изкуствен интелект, има дисбаланс по отношение на политиката за укрепване на редакционната независимост на обществената телевизия и създаването на силно новинарско и публицистично съдържание.

Г-жа Невена Андонова е предложила концепция, в която лично се обръща към зрителите и потребителите на медийно съдържание от обществената телевизия. Документът притежава всички елементи на стратегия за развитие на обществения доставчик — от философско осмисляне на задачите пред БНТ по отношение на новините и публицистиката, до развитието на БНТ като културен субект и опазването на Златния фонд като ценен ресурс за бъдещите поколения.
Програмните намерения, по моя оценка, са най-силната част от визията за управление на г-жа Андонова. Кандидатката е емблематична личност, свързана в творческото си развитие основно с БНТ, и е преминала през всички позиции в обществената телевизия. Работила е и с БНТ като независим продуцент. Тя има всеобхватен поглед върху процесите в телевизията.
Новините са представени с акцент върху достоверността, с амбиция да се развива телевизионната документалистика и разследващата журналистика. Като положителни предложения отчитам специалното внимание към културната роля на обществената телевизия и развитието на филмопроизводство в копродукции през Европейския съюз за радио и телевизия. Предложени са нови детски формати, следобеден блок за пенсионерите, както и нови формати за българския спорт по БНТ 3, но без да се дадат примери за съдържанието на тези предавания.
Смятам за недостатъчно убедително предложението да се „смесят“ програмата за регионите в страната с програмата на канала за българите в чужбина — БНТ 4. Стратегията Digital First за приоритет на цифровите програми, която е сериозен акцент в концепцията на г-жа Андонова, е важна, но не е нова за системата на Европейския съюз за радио и телевизия и присъства в плановете на обществените медии. Идеята за създаването на любителска мрежа, която да дава принос в програмата на БНТ 4, крие известни рискове от предлагане на съдържание, което не се подчинява на общите редакционни стандарти.
Концепцията на г-жа Андонова съдържа особено ценни идеи за развитието на БНТ. Впечатлява тезата ѝ, че силната обществена телевизия ще повишава стойността си. Респект буди и идеята да развие кореспондентската мрежа на БНТ и да я увеличи в пъти. Това е изключително достойно на фона на все по-отчетливото оформяне на т.нар. „новинарски пустини“, не само в България, но и в Европа.

Г-жа Милена Милотинова представи концепцията си „БНТ е телевизия в интерес на обществото“. Тя има 25 години опит в телевизионната журналистика, 4 години парламентарен опит в областта на медиите като председател на комисията по медии и култура, била е и член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа; харизматична водеща, свързана с новините на БНТ — „По света и у нас“, която и до днес е в активната журналистика и е активен застъпник на важни каузи, свързани с българите у нас и по света.
Г-жа Милотинова постави акцент върху утвърждаване на стратегическата роля на БНТ като флагман на високите журналистически стандарти и разширяването на аудиторията. Това, по моя оценка, е била и остава най-съществената роля на обществената телевизия и в бъдеще, и най-ценният ѝ принос сред обществените функции. Кандидатката е изразила готовност да стъпи на резултатите от проверката на Европейския съюз за радио и телевизия в обществената телевизия и залага на анализ на финансирането и структурирането на рекламата. Заложена е амбициозна цел да се стреми към качество, което да носи на БНТ висока гледаемост като на търговските медии. Концепцията е ясно структурирана и балансирана в отделните компоненти — организация и управление, програмни намерения и приоритети, технологично развитие, финансиране и механизми за контрол. Идеите на г-жа Милотинова за развитие на обществената телевизия се фокусират върху силната журналистика.
Посочват се примери за успешни социални проекти, в които лидерството е отстъпено на търговските телевизии. Залага се на печеливши формати, доказани във времето. Задълбоченият анализ на постигнатото до момента води до разбирането — многократно изразявано и от мен — че преимуществото на новините на БНТ е тяхната всеобхватност и че те трябва да бъдат лидер, без да се синхронизират с търговските медии в приоритетите, темите и подходите за отразяване на събитията у нас и в чужбина.
Важен акцент е поставен върху възможността разследващата журналистика да се завърне в новинарските емисии. Впечатлява желанието кандидатът БНТ да се ангажира с различни национално значими каузи. Предложен е анализ на разпространението на БНТ 2, 3 и 4 в кабелните и сателитните доставчици, с амбициозната цел да бъдат преместени по-напред в позиционирането при разпространителските мрежи.
За мен изключителен принос носи идеята за предлагане на ново съдържание за българите в чужбина в БНТ 4 и от българските общности в чужбина — за България. Убедена съм, че това ще бъде успешно, с оглед професионалната биография на г-жа Милотинова и задълбочените ѝ познания за българските общности зад граница — техните характеристики и възможностите за по-доброто им национално приобщаване.
Г-жа Милотинова поема ангажимент за повече прозрачност — включително по отношение на критериите за класиране при сесиите за филмопроизводство. Респект буди ангажиментът за прозрачно управление на финансите на обществената телевизия и публикуването на резултатите от вътрешния одит на досегашната дейност. Но най-силно впечатление направи представянето на г-жа Милотинова като опитен професионалист и компетентен ръководител с ясна визия за развитието на обществения доставчик на аудиовизуална медийна услуга. Разпознава стратегическата роля на БНТ като платформа, която да утвърждава и надгражда влиянието си в българското общество, дори и извън пределите на страната.
По моя оценка г-жа Милотинова защити най-убедително идеите си с ангажимент за приемственост по отношение на развитието на талантливите хора, работещи в БНТ, и с поканата за завръщане на онези знакови професионалисти, които през годините са се разделили с обществената телевизия. Убедена съм, че с предложената визия г-жа Милотинова може да бъде не просто успешен ръководител на БНТ, а убедителна фигура, която да създаде условия за развитието на БНТ като информационен лидер и преносител на най-важните ценности и културни достижения на българското общество. Ще я подкрепя.

Симона Велева:

Благодаря ви. Благодаря за изчерпателните мотиви. Заповядайте, г-жо Георгиева.

Галина Георгиева:

Така — ще повторя, че текущата процедура, обявена с решение № 70 от 15 юли 2025 г., е предмет на висящи дела. Съдът е допуснал тълкувателно решение и забранява всякакви действия до приключване на всички висящи дела. Говорите за производство. Всеки от нас трябва да поеме отговорност и ние дължим — вие, като председател на Съвета за електронни медии, дължите тази отговорност и я носите.
Симона Велева: И я поемам. Заповядайте.
Галина Георгиева:

Аз отговорност за форсираните ви действия вследствие на спор по правна експертиза отказвам да нося. В този смисъл действията на Съвета от вторник насам се случват в среда на изключителен медиен комфорт, който отразява предимно удобната теза. Липсва всякаква информация от страна на председателя на Съвета за електронни медии относно това тълкувателно решение. Такава медийна среда и такъв комфорт по времето на г-н Светослав Костов в Съвета за електронни медии не е имало.
Още повече — по времето на г-н Антон Балтаков Съветът не се е ползвал с този комфорт. Очевидно това е мнозинството в Съвета, което ще избере новия генерален директор в условията на политическа нестабилност, което, смятам, буди основателни съмнения за политическо влияние над решенията на Съвета за електронни медии.

Сега, по същество — тъй като аз нося отговорност в рамките на своя мандат, който, услужливо, г-жо Велева, напомнихте, че е изтекъл през миналата година — всички кандидати, които бяха допуснати до финалния етап, отговарят на изискванията на Закона за радиото и телевизията, както и на тези, предвидени в процедурата за избор на генерален директор.

Междувпрочем — участвала съм в повече от пет процедури. Представените от всички кандидати концепции съдържат вижданията им за развитие на националния обществен доставчик, предложения за организация, управление, редакционна структура, технологично развитие, финансиране, както и вижданията им за механизмите за контрол. Всеки от кандидатите, с изключение на г-н Сашо Йовков — за което съжалявам, че вчера не взех думата, за да оповестя входираното писмо — считам, че колегиално следваше да се подходи.
Всеки от кандидатите представи и защити концепцията си в изложението пред Съвета за електронни медии и отговори на поставените въпроси.

Г-жа Свилена Димитрова — професионалист с висока журналистическа компетентност — в концепцията ѝ присъства виждането за развитие на всеки един от каналите на БНТ. Намирам обаче недостатъчни разбиранията и познанията за финансирането ѝ.

Г-н Кошлуков — ще си позволя да цитирам вас, г-жо председател — „един пълноценен и достоен мандат“, който, макар и да е продължил твърде дълго след избора през 2019 г., е позиционирал БНТ като достойна обществена и гледаема телевизия.

Бих искала да кажа няколко думи и за г-н Сашо Йовков, който вече е участвал на изслушване. Аз съм чела и съм се запознала с неговата кандидатура. И той имаше своето блестящо представяне.

Г-жа Невена Андонова — смело и професионално представяне с намерения за промени след задълбочен анализ. Тук е мястото да кажа, че за г-жа Андонова са пристигнали две писма за подкрепа, които, струва ми се, вчера не бяха прочетени.

Г-жа Милена Милотинова подчерта сериозната необходимост от законодателни промени с участието на Съвета за електронни медии, както и на Българското национално радио. Безспорен професионалист. Кандидатката демонстрира широка медийна и технологична култура, както и задълбочено познаване на обществените функции на Българската национална телевизия.

Всеки избор от страна на Съвета е риск и отговорност, споделени между Съвета за електронни медии и генералния директор. Този риск към днешна дата е особено висок.
И аз отказвам да го хвърля — да го поема. Този избор ще хвърли съмнения върху избрания. Благодаря.

Симона Велева:

Отхвърлям всякакви спекулации и недобронамерени атаки. Аз не желая да водя дебата. Казвам го за протокола и за публиката.

Има ясно приети, влезли в сила актове на Върховния административен съд, на Административен съд София-област и имаме съответните актове. Така че всякакви спекулации са изцяло опит да се опорочи и да се хвърли сянка върху едно истински важно и отговорно решение, което Съветът за електронни медии дължи на българското общество. Защото саботирането на тази процедура — както отвън, така и отвътре — продължи твърде дълго.

Благодаря за мотивите. Давам думата на г-жа Къдринка Къдринова, за да изложи своите мотиви за кандидатите, които изслушахме вчера. Заповядайте.

Къдринка Къдринова:

Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, преди всичко искам да изразя своята удовлетвореност от проведените вчера, на 19 февруари, прозрачни публични изслушвания на кандидатите за генерален директор на БНТ.

Представиха своите виждания за развитието на обществената телевизия и отговориха на поставените им въпроси в атмосфера на откритост, конструктивност и професионален дебат. Провеждането на процедурата за избор на генерален директор на БНТ беше станала вече болезнена за обществото ни необходимост. След като години наред това правомощие и задължение на Съвета за електронни медии беше възпрепятствано да се осъществи чрез многобройни съдебни обжалвания и противоречиви определения и решения по тях, които блокираха усилията на Съвета.

Разблокирането дойде с определение на ВАС от 13 февруари 2026 г. и съответно Съветът за електронни медии незабавно поднови процедурата, която беше спряна през октомври миналата година — пак със съдебна атака. Желаещи да се върнат към сагата с блокажа очевидно не липсват и няма да бездействат, но и Съветът за електронни медии несъмнено показва своята воля законосъобразно и последователно да реализира своите правомощия и задължения.

Днес членовете на Съвета за електронни медии трябва да изберем — да гласуваме за избор на генерален директор на БНТ измежду явилите се и изслушани на 19 февруари четирима кандидати. Държа да изразя уважението си към тях — към проявената човешка смелост и професионална отговорност с участието им в процедурата. Всеки един от явилите се кандидати има своите ценни професионални качества. Всеки предложи обосновани и сериозни концепции за развитието на Българската национална телевизия.

Изборът ни днес ще бъде за един от тях, но това не омаловажава по никакъв начин достойния и уважаван професионален и личностен профил на всички. Ето моите мотиви за всеки от кандидатите.

Свилена Димитрова. В концепцията на г-жа Димитрова се откроява подробно очертаният специфичен профил на БНТ 1, БНТ 2, БНТ 3 и БНТ 4. Предложено е обособяването на четири дирекции за програмното съдържание на четирите канала, като към всяка дирекция бъдат създадени и тематично ориентирани редакции.
Считам за много важен и целенасочен акцент, който г-жа Димитрова поставя върху активното и по-разширено включване на продукции от районните телевизионни центрове в програмата — както на профилираната към такава тематика БНТ 2, така и в политематичната БНТ 1. Обновяваща динамика носи идеята сутрешните блокове да излязат от студиата и репортажите да доминират в тях. Представени са и други интересни предложения.
Същевременно недостатъчно убедително е аргументирано осигуряването на финансиране за добрите идеи. Неяснота остава около споменатите в този контекст спонсори, фондации и неправителствен сектор.

Емил Кошлуков. Г-н Кошлуков ръководи обществената телевизия вече седма година, като четири години от този период е извън мандат. За това време е показал убедителни професионални качества, които са потвърдени чрез идеите за развитие на БНТ, предлагани от него в концепцията му. Вярно е, че при представянето си на 19 февруари г-н Кошлуков не се придържаше строго към съдържанието на концепцията, а вложи много красноречие и ентусиазъм в обширно описание на предизвикателствата пред БНТ с навлизането на изкуствения интелект.
За концепцията му като цяло може да се каже, че поставя силен акцент върху дигиталната трансформация, технологиите и произтичащите от това нови предпочитания на аудиторията — особено младежката. Важната за обществото журналистическа дейност на БНТ остава сякаш на втори план. За разследваща журналистика никъде в концепцията дори не се споменава.
Лансирано е обаче понятието „конструктивна журналистика“, с пояснение, че тя ще замести традиционните формати, които „затормозявали“ аудиторията.

Невена Андонова. Въз основа на своя сериозен професионален опит г-жа Андонова е изградила задълбочена концепция за перспективно разгръщане на потенциала и развитие на БНТ, с важен за обществения интерес акцент върху културния ракурс. Изразява намерение да реабилитира разследващата журналистика в БНТ, както и да разгърне в пъти по-развита кореспондентска мрежа — макар да не става ясно как ще бъде финансирано това.
Бяха споменати възможности за медийни партньорства с други обществени телевизии на Балканите, в Европа и по света. В управленските предложения се откроява идеята общественият съвет да се преформатира в съвет за стратегическо развитие, а опростена вертикална структура да улеснява контрола, като същевременно се свият излишни звена.
Двусмислие поражда частта от концепцията, в която се споменава за „анахронични представи“ за личния състав на БНТ. Не става ясно дали се оборват представите отвън, че в обществената телевизия работят прекалено много хора — като се изтъква какъв значителен обем работа се извършва — или напротив: пробват се реакции спрямо възможни съкращения.

Милена Милотинова. Г-жа Милотинова е утвърден професионален журналист, чиято кариера дълго се е развивала в БНТ. В момента тя води авторитетно предаване с европейска тематика в друга телевизия, където също е спечелила висок професионален престиж. Има натрупан европейски и медиен опит и в други свои професионални реализации. В концепцията си тя е включила, въз основа на този опит и знания, предложения за модерно и ефективно развитие на БНТ.
Представянето на г-жа Милотинова беше сериозно и професионално, съпроводено и с видеопрезентации. Тя акцентира върху дългогодишната си лична връзка с БНТ, където е започнала професионалната ѝ кариера и където и до днес поддържа приятелски и колегиални контакти. На зададен въпрос отбеляза, че ако бъде избрана, ще се опира на професионализма на колегията в БНТ и че именно с колеги оттам ще изгради екипа си.
Г-жа Милотинова изтъкна като особено важно присъствието на разследващата журналистика, включително и в новините. Подчерта разбирането си за телевизията като обществен защитник и коректив. Заяви намерение да проведе широк обществен дебат за формите на финансиране на БНТ.
Определи като свой „ключ“ към БНТ анализа, въз основа на който ще се оптимизира организационната структура, ще се определят нуждите на аудиторията, ще се разработва програмната схема и т.н. Представи и идеята си за създаване — без допълнително финансиране — на консултативен съвет от експерти към Управителния съвет. Увери също така, че ако бъде избрана, ще се стреми да създаде в БНТ колегиален климат в работната среда, така че да намерят смисъл да се върнат и по-„познатите“ журналисти.
Смятам, че г-жа Милена Милотинова наистина би била убедителен и отговарящ на критериите за професионална, организационна и управленска компетентност генерален директор на БНТ. Моята подкрепа е за нея.

Симона Велева:

Благодаря ви, г-жо Къдринова.

Заповядайте, г-жо Велкова.

Пролет Велкова:

Благодаря ви. Първо искам да кажа, че имам дълбокото убеждение, че присъстваме на абсолютно легитимна процедура по избор на генерален директор на БНТ.

Мога само да изразя съжаление, че това се случва едва сега — вече почти четири години след като изтече легитимният мандат на и сега управляващия телевизията Емил Кошлуков. И да кажа, че не беше никак лесен пътят, който Съветът за електронни медии извървя, за да стигнем до този момент.

Бих искала също лично да подчертая късмета, който, от моя гледна точка, имахме с факта, че точно в този период председател на Съвета беше юристът Симона Велева, защото нейната юридическа експертност в голяма степен подпомогна възможността да извървим този слалом законосъобразно между многобройните — вече не знам колко наистина наброяват — жалби и съдебни дела, които възпрепятстваха възможността да стигнем до момента на избор на легитимен директор на обществената телевизия.

И сега ще продължа към своето виждане за отделните участници…

Започвам с изслушването на Свилена Димитрова. Макар и професионално ориентирана по-скоро в областта на комуникациите, Свилена Димитрова представи концепция, съдържаща някои добри идеи за развитието на БНТ. Например тя вижда БНТ като източник на достоверна информация, така че да се превърне в информационен лидер, който да бъде цитиран от другите медии.Също така сутрешният блок на обществената телевизия не би трябвало да копира модела на търговските телевизии, а напротив — да се отличава със свои оригинални характеристики, подобаващи на обществената медия. Предлага по-голямо присъствие на регионалните телевизионни центрове в програмното съдържание, да се излезе от студийното съдържание и да се скъси дистанцията с публиката. Акцентира върху достъпността на дигиталното съдържание, така че то да достига до младите потребители.
За да привлече още млади зрители, БНТ би трябвало да партнира с университетите и да подготвя кадри от студентските среди. Като по-неубедителен момент в концепцията оценявам недостатъчно добре защитения модел на финансиране, който тя вижда в повече търговски съобщения и промени в Закона за радиото и телевизията по отношение на продуктовото позициониране.

Емил Кошлуков — намирам неговата концепция за стегната, написана със заложени амбициозни технологични решения, с които да бъде привлечена по-голяма аудитория и по-специално млади потребители.
Концепцията прави заявка за, цитирам, „конструктивна журналистика“, която не обезсърчава, а търси решения, както и ангажимент за подсилване на функцията на звеното за проверка на фактите. Концепцията внушава управленска вещина и натрупан ръководен опит. Тези качества обаче за мен не могат да компенсират факта, че Емил Кошлуков превърна БНТ в заложник на своите лични интереси, препятствайки в продължение на почти четири години избора на легитимен ръководител на медията.
По този начин той навреди не само на собствения си авторитет, но и на авторитета на БНТ.

Милена Милотинова — основни акценти в концепцията са гарантиране на редакционна независимост, прозрачност във финансовата политика и по-специално във филмопроизводството, оптимизиране на организационната структура, която от централизирана да стане по-хоризонтално ориентирана.
Предвижда да бъде извършен задълбочен анализ на програмата, който да обоснове необходимите промени в нея. Залага на приемственост на опитни журналисти, на разследваща журналистика, има амбиция да създаде такава работна атмосфера, че добри журналисти, напуснали преди време телевизията, да видят смисъл да се върнат отново в нея. Предвижда също силно присъствие в социалните мрежи и дигиталните платформи.
Сериозна и добре обмислена концепция — според мен е концепцията на Милена Милотинова. Тя говори както за познаване на състоянието на обществената телевизия, така и за дълбочинно и професионално разбиране за посоката, в която тя трябва да се развива, за да отговаря на обществените потребности.

За Невена Андонова — развитите в концепцията ѝ идеи показаха, че визията за обществената телевизия е изградена върху стабилна ценностна основа. Тук цитирам: „Обществената телевизия възстановява и поддържа смисъла на понятия като свобода, достойнство, демократизъм, отговорност, гражданин, европеец.“
По отношение на новините, които са гръбнакът на медията, Невена Андонова смята, че БНТ не трябва да се задоволява да е едва „трета сила“. Тя може да стане информационен лидер, като не просто огласява първа новините, а огласява истината — което означава новините да бъдат поднасяни във времеви и смислов контекст. Невена Андонова се ангажира с всекидневно присъствие на разследваща журналистика, на авторски коментари и на публицистика, равняваща се по световни образци. Залага на разширена кореспондентска мрежа, която да осигурява документални разкази от различни точки в България и извън нея. Отчетлив момент в концепцията на Невена Андонова е създаването на високостойностни културни продукти — съдържание, което обществената мисия на БНТ изисква.
Изричен и според мен изключително важен акцент в концепцията на Невена Андонова е разбирането, че БНТ трябва да се позиционира така, че да бъде променен начинът, по който я възприемат властови центрове и институции. За мен концепцията на Невена Андонова съдържа в най-голяма степен дълбочина и смисъл и ако ѝ дадем възможност да я приложи, това значително би подобрило облика на БНТ и би засилило авторитета ѝ в обществото. Към казаното дотук ще добавя и безспорната репутация, която Невена Андонова има и която е заслужила в резултат на достойния си професионален път дотук. Аз ще подкрепя нея за генерален директор на БНТ.

Симона Велева:

Благодаря ви, г-жо Велкова.
Уважаеми колеги, уважаеми зрители. След като чух мотивите на всяка една от вас и давайки си сметка за сложната и динамична медийна, обществена, политическа и социална обстановка в страната, давам следните мотиви за кандидатите.

За г-жа Невена Андонова — изцяло се солидаризирам с казаното, изложено относно качествата на г-жа Андонова от страна на г-жа Пролет Велкова. За мен г-жа Андонова има всички качества да поеме отговорността на генерален директор.
Тя има богат опит както като програмен директор, така и като продуцент и културен деец. Впечатлява ме решението и желанието ѝ, с което заявява готовност да се включи в надпреварата за генерален директор в тази така сложна среда. Тя е разгърнала достойна и качествена концепция. Включени са съществени елементи, висок интегритет, ясни визии и идеи, които заслужават подкрепа.

Но видях и чух внимателно вашите мотиви, колеги. Те са ясни, а мнозинството в Съвета се състои от петима членове. За да може то да се реализира, са необходими три гласа. Известна е максимата, че политиката е математиката на възможното. Два гласа бяха ясно заявени вече за един друг достоен, качествен, подготвен и ясно заявил се кандидат.

Това е г-жа Милена Милотинова. Нейната концепция в пълнота представи безспорно ясна визия, изключителен детайл и всеобхватно изпълнение на изискванията на Съвета за електронни медии — съобразени с нашата процедура — за управленски, професионален и технически опит. Тя има качествата, визията и силите да поведе лидерската роля на обществената телевизия в сложната обстановка, в която се намираме.
Ето защо ще дам своя глас за г-жа Милена Милотинова, която показва най-детайлна, конкретна и изчерпателна концепция, свързана с развитието, надграждането и присъствието на Българската национална телевизия на медийния пазар. В сегашния сложен и динамичен сюжет, в който множество — потвърдени с акт на ВАС — доказано спекулативни жалби се оказаха не просто неоснователни, а изцяло недопустими, и които загубиха ценно обществено и историческо време, за мен следва да се заяви ясна отговорност предвид плахите жалби и спекулациите в публичното пространство. Затова, макар да симпатизирам безкрайно на г-жа Андонова и да я фаворизирам, аз убедено съм готова да поема отговорност за избора на г-жа Милотинова.
Тя безспорно направи най-силната, спокойна, ясна, предвидима и защитима концепция и презентация на вчерашното изслушване. Ето защо ще подкрепя предстоящото гласуване. Избираме г-жа Милотинова, защото Съветът за електронни медии дължи избор на генерален директор на обществената телевизия именно сега.
Дължи този избор не само на себе си, но и на цялото общество. И го дължи от първия път, защото всяка промяна на гласовете би означавала форма на компромис и промяна на така заявената воля, а също така — и поводи за нови спекулации, жалби и обвинения.

По отношение на изложението на г-н Емил Кошлуков следва да се посочи, че той направи едно добро изложение, фокусирано върху развитието на изкуствения интелект и иновациите в телевизията.
С безспорен управленски опит той беше начело на обществената телевизия близо 7 години, при предвидени в Закона за радиото и телевизията едва 3 години за негов мандат. Това показва, че независимо от противоречивите и, от моя гледна точка, проблемни способи, с които беше постигнат този резултат, не може да се отрече, че в този период телевизията беше във възход и показваше качества. Той също демонстрира такива, но не разгърна визията и концепцията си докрай в пълен обем, не даде ясна, предвидима и заслужаваща доверие визия за развитието на първата национална телевизия, която бих могла да подкрепя.
Концепцията и изложението му показаха запазване на досегашната инерция, без развитие на ефективни и реализируеми перспективи за бъдещето, които да спечелят моето доверие.

И бих искала да обърна специално внимание на г-жа Свилена Димитрова — безспорно достоен кандидат с честна и почтена визия, оригинални идеи и качествени предложения. Тя има силни комуникационни умения. Опитът, концепцията и визията ѝ биха я позиционирали като блестящ комуникационен експерт, какъвто тя понастоящем е. Желая ѝ искрен успех в различните поприща. Малко не достигна на нейната концепция и изложение, за да изпълни пълноценно изискванията на изключително отговорната позиция генерален директор на Българската национална телевизия — особено що се отнася до управленски компетенции и разгръщане на управленски качества и опит.

Сега слагам край на приключването на обсъждането на кандидатите и следва да пристъпим към избор на генерален директор.

На гласуване са подложени всички кандидати, допуснати до четвъртия етап на процедурата по реда на постъпване на заявленията, които бяха включени във вчерашното изслушване и които сега подлагам.

Най-напред кандидатурата на Свилена Димитрова.
Гласове „за“ — 0. Гласове „против“ — 5.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Емил Кошлуков.
„За“ — 1. „Против“ — 4. („за гласува Галина Георгиева)
Подлагам кандидатурата на г-жа Невена Андонова.
„За“ — 1. „Против“ — 4. („за“ гласува Пролет Велкова)
И сега подлагам кандидатурата на г-жа Милена Милотинова.
„За“ — 3. „Против“ — 2. („за“ гласуват Къдринка Къдринова, Габриела Наплатанова и Симона Велева)

Честито на г-жа Милена Милотинова — с 3 гласа „за“ е избрана за нов генерален директор на Българската национална телевизия.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, Съветът за електронни медии взема решение с обикновено мнозинство от всички членове, като само за определени решения законът предвижда да се вземат с мнозинство две трети от всички членове — чл. 37, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Решението за избор на генерален директор на БНТ не е сред тези, изискващи квалифицирано мнозинство. С оглед на горното Съветът за електронни медии, с мнозинство от три гласа „за“, на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията, реши: избира за генерален директор на БНТ Милена Милотинова.

Мандатът на Милена Милотинова като генерален директор на БНТ започва от встъпването ѝ в длъжност след подписване на договор за възлагане на управление.

Решението подлежи на обжалване чрез Съвета за електронни медии пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от датата на съобщаването му на участниците в процедурата. Обжалването на решението не спира изпълнението му съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията.

И преди да закрия това заседание, искам да кажа няколко думи.

Към всички критици на Съвета за електронни медии и към всички критици на кандидатите, включително и към новия генерален директор на БНТ, бих искала да напомня, че Съветът за електронни медии добросъвестно изчака повече от три години, вярвайки в правосъдната система на Република България, да има окончателно решение по повод на започналата сага през 2022 година.

С енергични действия през миналата година ние подехме нашата инициатива за изпълнение на законовите ни правомощия — да изберем легитимен генерален директор на БНТ — след множество спекулативни жалби, които бяха ясно отхвърлени като такива, включително лични нападки към председателя, опити за внушения, платени публикации, опити за подриване на професионален и обществен авторитет, както и множество заплахи, които Съветът получи през това време. Ние съумяхме да изпълним задълженията си по закон. Не приемам никакви внушения, че тази процедура е прибързана или че е извън своите законоустановени срокове.

Напротив — всички срокове бяха спазени и процедурата е изключително закъсняла. Ние следваше да изберем генерален директор през 2022 година, който да бъде в мандат, и следваше да изберем и миналата година отново генерален директор, който да бъде в мандат. И явяването на тези петима кандидати, двама от които за мен не бяха никаква изненада, показва, че все пак има воля и желание Съветът за електронни медии да избере независим, прозрачен и способен генерален директор.

Г-жа Милотинова, г-жа Андонова и г-жа Димитрова показаха изключителен кураж да се явят в тази надпревара и да се изправят в една толкова сложна и оплетена — според мен абсолютно умишлено, включително отвън и отвътре — юридическа сага. Те показаха достойнство и кураж, които следва да бъдат защитени, и следва да бъде поета отговорност за нашия избор.

Ето защо, заедно с колегите, ние изцяло подкрепяме избора на г-жа Милотинова и ще носим отговорност за нея, както и ще я подкрепяме в нелеката задача да утвърждава една свободна, плуралистична и работеща в рамките на Закона за радиото и телевизията обществена медия, която да не се поддава на натиск — вътрешен или външен — а работещите в Българската национална телевизия да продължат да могат да правят качествена, успешна продукция, без съмнение за каквато и да било сянка на вмешателство.
Благодаря ви и с това закривам днешното заседание.

Източник; offnews.bg