Първото обществено обсъждане на работната версия на Стратегията за дейността на Националния съвет на българското национално малцинство за периода 2026–2031 г. се проведе вчера в Босилеград. Срещата събра представители на институции, медии, граждански организации и експерти, които в дух на открит диалог обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред българската общност в Сърбия.
Дискусията беше открита от председателя на Националния съвет Стефан Стойков, който подчерта значението на документа като стратегическа рамка за развитие на общността в ключовите области – образование, култура, информиране и официална употреба на езика. Той изтъкна, че успешното изпълнение на стратегията изисква координация и активно участие от страна на всички институции и организации, ангажирани с живота на общността. По време на срещата Стойков благодари на всички, допринесли за разработването на документа, и обърна внимание на конструктивната роля на Мисията на ОССЕ в Сърбия.
Присъствието на Милица Родич и Нино Гоголадзе, съветници по въпросите на националните малцинства към ОССЕ, даде възможност за по-задълбочена експертна дискусия, свързана с правата, нуждите и перспективите на българската общност. Обсъждането премина с множество конкретни предложения от страна на участниците, насочени към усъвършенстване на бъдещите мерки в областта на образованието, медийната политика и културното сътрудничество. Представители на местните медии и гражданския сектор поставиха акцент върху необходимостта от по-качествено съдържание на български език, по-голяма достъпност на информацията за членовете на общността и устойчиви модели за подкрепа на медиите в Босилеград и Цариброд, с акцент да се намали политическото влияние.
В дискусията бяха засегнати и ключови въпроси, свързани със съхраняването на културната идентичност, засилването на връзките между българските общности в различните части на страната, необходимостта от по-активно участие в културния живот на Сърбия, както и развитие на сътрудничеството с Република България. В образователната част бяха подчертавани теми като осигуряване на учебни материали на майчин език, по-добри условия за обучение в предучилищните институции и стимулиране на младите хора да продължат образованието си в Сърбия.
По линия на медийната политика участниците коментираха нуждата от създаване на нови формати, включително детски и културни издания, както и от по-широко популяризиране на официалната употреба на българския език и превод на ключови нормативни актове. Второто обществено обсъждане ще се проведе утре, 14 ноември, от 10:00 ч. в Цариброд. Събраните мнения и предложения от двете срещи ще бъдат включени в окончателната версия на стратегията, която ще бъде представена до края на годината. Работната версия на документа е публикувана на официалния сайт на Националния съвет. Всички заинтересовани могат да изпращат своите коментари и допълнения до края на месеца на електронната поща на институцията.
Гласпресс



