Днес, 21 февруари, когато се отбелязва международният ден на майчиния език ще ви споделим последният текстуален, фото и видео репортаж за Босилеград. Този ден бе избран нарочно за финал на проекта, ясно осъзнавайки важността от опазването на българския език, като език на нашите предци и като основа за по-добро бъдеще на българите в Западните покрайнини.
Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция през последните почти два месеца ви запознаха с поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. В този период представихме 24 босилеградски села: Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш, Бистър, Горно и Долно Тлъмино, Гложйе, Груинци, Дукат, Милевци, Църнощица, Ярешник, Радичевци, Караманица и Паралово, Горна и Долна Любата, Рибарци и Райчиловци.
Босилеград се намира в крайната югоизточна част на Р. Сърбия, непосредствено до границата с Р. България. Разположен е покрай коритото на река Драговищица в природна котловина. Градът е административно, културно-просветно, транспортно и стопанско средище на района. Босилеград е разположен на 745 метра надморска височина и се намира на 400 км от Белград, на 120 км от София и само на 39 км от Кюстендил. Около Босилеград се издигат планинските възвишения Рисовица, Лещава, Кремиково и Райчиловски рид. Днешният Босилеград обединява някогашните махали: село Босилеград, Рамни дел, Кремиково, Добри дол, Кръст, Преслап, Липа, Богослов Трап и Воденици.
Според легендата името на Босилеград произлиза от владетел на име „крал“ Бусил, който управлявал крепост в местността Градище, на запад от града. Той и брат му Бранко защитавали стратегическите проходи, но след падането на Кюстендил под османска власт, били пленени и убити. В района на Градище все още се откриват останки от каменни стени, керамика и римски монети. В писмени източници Босилеград се споменава за пръв път в османските регистри от 1570 г. като „Посилград“. През 1864 г. е записан като господарско село с 53 домакинства. Към 1866 г. селото има 82 домакинства и 563 жители, като броят на населението нараства до началото на XXI век. През 1910 г. в Босилеград има 327 домакинства и 1123 жители, а през 2002 г. – 890 домакинства и 2702 жители. Оттогава започва тенденция на демографски спад, като през 2022 г. населението е спаднало до 2348 души.
Роденият в Босилеград краевед Йордан Захариев в книгата си „Кюстендилско Краище“ отбелязва, че Босилеград е изграден върху останките на древно римско селище. Според преданията основател на града е дядо Паунко Ковачо от село Конопница, който се преселил в Босилеградската котловина заедно със синовете си. Други легенди свързват заселването с бегълци след унищожаването на крепостта на крал Бусил. След Освобождението през 1878 г. Босилеград става самостоятелна община в Изворска околия. През 1882 г. е обявен за административен център, а през 1890 г. окончателно става седалище на Босилеградската околия. През 1901 г. околията е разформирована, а територията ѝ присъединена към Кюстендилска околия. Босилеград постепенно се оформя като управленски и търговски център с развити дюкяни, гостилници и обществени сгради.
По време на Втората балканска война (1913 г.) Босилеград е сцена на ожесточени сражения между сръбската и българската армия. В тези боеве загиват 442 български и 526 сръбски войници, както и около 40 местни жители. По време на Първата световна война, на 15 май 1917 г., сръбска паравоенна част, водена от Коста Милованович Печанац, опожарява и разорява селата по Любатска и Лисинска река, както и самия Босилеград, убивайки 34 мирни граждани. С Ньойския договор от 1919 г. Босилеград преминава в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци. Това довежда до масова емиграция на местното население. До 1922 г. Босилеград е административен център на Босилеградски срез, а от 1929 г. попада в рамките на Вардарска бановина. През Втората световна война (1941-1945 г.) Босилеград отново е включен в границите на България, което води до културен и икономически подем. След края на войната градът е върнат отново в рамките на тогавашна Югославия, а по-късно става част от Пчинска област със седалище във Враня.
Първото училище в района е основано през 1833 г. в село Извор. След Освобождението (1878 г.) едва 111 души от общо 24 371 жители на района са грамотни. До края на XIX век в Босилеградско функционират 45 първоначални училища с 55 учители и 2763 ученици, както и две прогимназии с 427 ученици. В началото на XX век младежите от района започват да се обучават в Кюстендилското държавно педагогическо училище. Днес в Босилеград функционират три основни образователни институции: Детска градина „Детска радост“, Основно училище „Г. Димитров“ и Гимназия. Основно училище „Г. Димитров“ е най-голямото учебно заведение в общината и обхваща ученици от 1-ви до 8-ми клас. Гимназията в Босилеград е основана на 5 ноември 1941 г. с указ на българския цар Борис III под името „Княгиня Мария Луиза“. След 1945 г. тя е преименувана на Гимназия „Иван Караиванов“, а от 1990 г. носи името „Гимназия“. В момента тече процедура за връщане на първоначалното и име „Княгиня Мария Луиза“. Детската градина „Детска радост“ осигурява грижи и възпитание за деца от най-ранна възраст до предучилищна подготовка. Тя включва ясли, както и различни възрастови групи за деца до 6-годишна възраст. За учениците, които живеят в отдалечените села, е осигурен ученически дом, който предоставя настаняване и хранене по време на учебната година. Образователните институции в Босилеград играят ключова роля за развитието на местната българска общност и поддържането на нейната културна и езикова идентичност. Въпреки това, те се сблъскват с редица предизвикателства. Намаляването на броя на учениците, породено от демографската криза и продължаващата емиграция, сериозно застрашава устойчивостта на училищната мрежа.
Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ е главният православен храм в Босилеград и един от най-важните духовни центрове за българското население в региона. Построена през 19. век (1895г), църквата е преживяла различни исторически периоди, оставайки символ на вярата и културното наследство на местната общност. Храмът е изграден в традиционен православен стил. В който се провеждат всички големи православни празници, кръщенета, сватби и други църковни обреди.
Днес Босилеград е център на община, обединяваща 36 села, като продължава да има културна и образователна роля за региона. До началото на 50-те години на XX век основните икономически дейности в Босилеград включват земеделие, животновъдство, овощарство, градинарство и свързаните с тях занаяти. С нарастването на населението през 50-те години възниква необходимост от организиран транспорт, което води до създаването на предприятието „Бесна Кобила“, започнало работа с един камион по линията Босилеград – Вранска Баня. Впоследствие то прераства в автотранспортното предприятие „Автотранспорт Босилеград“, което през 1980 г. достига своя разцвет с 160 работници, 35 автобуса и 23 камиона, като годишно превозва 820 000 пътници и 61 000 тона товари. Днес от предприятието е останало съвсем малко, а бившата автобусна гара и административната сграда са приватизирани.
През последните години в обезлюдените села, с подкрепата на местните власти и държавата, навлизат международни компании за добив на цветни метали. В резултат на това околната среда и водните ресурси са изложени на риск, като редки растителни и животински видове изчезнаха в резултат на тази дейност. Въпреки усилията на местните жители и екоорганизациите, екологичните предизвикателства остават сериозен проблем за региона.
Босилеград е малък, но значим културен и образователен център за българското население в Сърбия. Въпреки богатата си история и природните си дадености, градът се сблъсква с редица предизвикателства, свързани с асимилационите процеси, демографския отлив, икономическата несигурност и ограничените възможности за развитие. Намаляващото население и засилената емиграция поставят под въпрос устойчивостта на местните институции, включително училищата и детските градини, които играят важна роля в съхраняването на културната идентичност. Въпреки тези трудности, Босилеград има потенциал за възраждане. Чрез образователни и културни инициативи, трансгранично сътрудничество и развитието на устойчиви икономически проекти, градът може да се превърне в привлекателно място за живот и работа. Съхраняването на традициите, подкрепата за младите и инвестициите в инфраструктурата са ключови за бъдещето на Босилеград и неговите жители.
С този материал приключи проекта”Традициите и обичаите на родния край”, който реализира босилеградското сдружение „ГЛАС”, благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на Р. България.
Гласпресс
Издвој новости на српском
