Доц. Ангел Джонев: Западните покрайнини са най-живият и парлив национален въпрос в момента

Българите от Западните покрайнини се нуждаят от подкрепата на държавата, както е било след сръбския погром от 1917 г., призова доц. Джонев.

Фотодокументалната изложба „Погромът в Босилеград 15-16 май 1917 г.“ показва една кървава следа от годините на Първата световна война засегнала Босилеградския край. Това заяви историкът доц. д-р Ангел Джонев при откриването на изложбата в Народното събрание, предаде репортер на БГНЕС.

На 15 и 16 май 1917 г. сръбска чета, предвождана от воеводата Коста Печанац, прониква в довоенните предели на Царство България, като атакува Босилеград. В резултат на действията на паравоенната формация са убити над 35 цивилни българи, унищожено е имуществото на 317 домакинства и щетите са в размер на 2,5 млн. лв. 

„Българската държава обезщетява чрез специално законодателство пострадалите. Това прави чест на българския парламент. С тази помощ населението посреща своите първоначални нужди след сръбския погром“, разказа доц. Джонев.

Той подчерта, че Босилеград в продължение на десетилетия е обект на сръбската експанзионистична политика. Погромът от 1917 е третият. На два пъти преди това Босилеградско е арена на бойни действия след сръбските нашествия през 1885 г. и през 1913 г. 

„Събитието ознаменувано в тази изложба е третият случай на проникване на сръбски въоръжени сили. Можем да говорим за рецидив, който завършва с окупирането на Босилеградско и Царибродско след края на Първата световна война с подписването на Ньойския договор. Така се ражда въпросът за българските Западни покрайнини. Това е един въпрос с вековна история, който ние не трябва да забравяме. Не само, защото там живеят българи, а защото това е най-живият ни национален въпрос в момента. Той е най-парлив и се нуждае от най-съществена подкрепа“,  подчерта доц. Джонев.

Той предаде на председателя на Народното събрание доц. Наталия Киселова становищата на българските историци и езиковеди от БАН и Македонския научен институт, които по най-категоричен начин защитават българския характер на региона на Западните покрайнини на фона на появилите се отново сръбски претенции за шопска нация. 

Доц. Киселова заяви, че във фокуса на работата на 51 Народно събрание трябва да бъдат българите в чужбина и техните основни проблеми. „Вярвам, че парламентарната комисия за българите в чужбина ще бъдат активни не само по темата за Западните покрайнини, но и по проблемите на всички българи зад граница. Заслужава си тези проблеми да бъдат във фокуса на работата на нашия парламент“, каза тя.

Председателят на Българския културно-информационен център в Босилеград Иван Николов подчерта, че идеята на изложбата не е да се призовават призраците от миналото, а да се отвори процесът на помирение между двата народа и да се тръгне към бъдещето. Със съжаление, отбеляза той, изложбата е единственото положително и успешно нещо. Плочите в памет на жертвите на погрома все още не могат да бъдат достойно изложени, защото бяха арестувани от сръбските власти и след освобождаването им се намират в КИЦ-а.  

Изложбата, която разказва за този погром, е дело на Културно-информационния център в Босилеград с автор доц. д-р Ангел Джонев от института за исторически изследвания при БАН. На откриването присъстваха много представители на българския парламент и институции, включително от Министерството на външните работи. Сред гостите бяха бившият външен министър Иван Кондов, бившият посланик в РС Македония Ангел Ангелов, бившият премиер Николай Денков, председателят на Македонския научен институт проф. Жоро Николов, много учени, журналисти и общественици, гости от Западните покрайнини.

Източник: bgnes.bg