Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Запознахме ви със селата Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш, Бистър, Горно и Дилно Тлъмино, Гложйе, Груинци, Милевци и Ярешник. До 17 февруари ще продължи поредицата от репортажи и заселата: Радичевци, Караманица, Горна и Долна Любата, Паралово, Рибарци и Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на Р. България.
Поредният видео, текстуален и фото репортаж е за село Църнощица.
Село Църнощица се намира на около 15 километра от Босилеград, разположено на северните склонове на планина Църноок. Районът около селото впечатлява със своите природни дадености, разнообразие от географски форми и богато историческо наследство. Селото е обградено от планински хребети като Мечит, Попова чука, Пеин чукар и други, които придават на местността стратегическо значение в района.
Границите на Църнощица обхващат съседни села като Долна Любата на север, Дукат на запад, Назърица на югозапад, Ярешник на югоизток и Паралово на изток. Най-ниската точка е местността Обе Реки (901 м), докато най-високата точка е връх Църноок с надморска височина от 1881 метра. Село Църнощица е полупланинско, разпръснат тип със следните махали: Голема река, Грълска махала, Петковци, Пртеничници, Качаревци, Кошарище, Придол, Заношка махала и Кюркчийска махала. Според легенда селото първоначално носело името Орел. След кървав конфликт между двама братя, жителите на Неманинци били осъдени да платят голяма кръвнина. Неспособни да изплатят дълга си към турчин на име Назър, селяните избягали в Щип. В отмъщение Назър подпалил манастира и селото, заедно с околните гори. Тази трагична „черна нощ“ дала новото име на селото – Църнощица.
Исторически сведения за селото датират от османски регистри, в които то е отбелязано като Църна Дошница през 1870 година. През различните епохи Църнощица е било важно културно и икономическо средище. В периода на своя разцвет в края на XIX и началото на XX век селото е наброявало над 680 жители. След Втората световна война населението достига своя пик с 746 жители, но с времето, демографският спад се оказва значителен. Според последното преброяване през 2022 година в селото живеят едва 98 души. Образователната дейност в Църнощица започва още по време на Османската империя, когато поп Стойко от Караджинова махала учи местните да четът и пишат. С течение на годините в селото функционират четири училища, разположени в различни махали. Днес обаче училищата са закрити поради липса на ученици, като през настоящата година в селото учи само едно дете.
Църквата „Св. Отец Николай“ е построена през 1874 г., а през 2000 г. е чатично ремонтирана, като и е подменен покривът. Внушителният със своите размери черен бор в двора на чърквата има над 200 години и е едно от най-старите дървета на територията на босилеградска Община. Всяка година на Павловден, 13 юли, при църквата „Св. Петър и Павел“ се провежда събор, който събира жители от околните села и гости.
Въпреки сериозните демографски и социални предизвикателства, Църнощица остава място с огромен потенциал за развитие. Богатата история, културното наследство и природните ресурси предоставят възможности за насърчаване на туризма и съживяване на икономиката. Инициативите за съхранение на традициите, заедно с модерните подходи в образованието и работата като цяло, могат да превърнат селото в привлекателно място за младите поколения. Църнощица продължава да бъде символ на богатата история на този регион, която чака да бъде разказана и съхранена за бъдещите поколения.
Гласпресс
Издвој новости на српском
