Събитието е част от проект №2024-1- BG01-KA151-YOU-000201546, който се реализира от Фондация Българска Памет в партньорство със „Сдружение за Македонско-Българско приятелство“, гр. Битоля, РС Македония и е съфинансиран по програма „Еразъм+“, КД 1.
В последните няколко дни от събитието, участниците от двете държави се включиха във всички интерактивни сесии, заложени в програмата, представиха мнението и идеите си, общуваха свободно, както по между си, така и с гост-лекторите. Чрез методите на неформално обучение, беше насърчено развитието на редица умения и компетенции в младите участници. Реализацията на инициативата допринесе за развитието на умения за междукултурно разбирателство, за преодоляване на остарели стереотипи, ксенофобия и религиозни предразсъдъци по отношение на другите нации, за изграждане чувство на солидарност и сътрудничество, за създаване на възможност за споделяне на добри практики и бъдещи съвместни проекти и инициативи на 20-те младежи и техните лидери.
Третият ден от програмата на събитието стартира със Силвия Трифонова от сдружение „Мостове – Източноевропейски форум за диалог“. Тя представи пред участниците презентация на тема „Умения за решаване на конфликти чрез диалог“. В рамките на презентацията и последващата ролева игра по групи, модерирана от Силвия Трифонова бяха установени няколко стратегии за решаването на конфликти, а именно: да не се гледа на възникналата ситуация като на състезание, в което едната страна трябва да победи, а другата да загуби; съсредоточаване върху проблема, а не върху личната позиция по въпроса; целта на изслушването при разрешаването на спора не е само запознаване с фактите, а подпомагане на говорещия да разбере собствените си мисли и чувства, относно конфликта, в който участва; да се приемат и уважават индивидуаалните мнения дори, ако те са различни от вашето; да не се правят прибързани заключение, относно чувствата или мислите на участниците в спора; конфликта е разрешен, когато и двете страни са съгласни и удовлетворени от решението.
Програмата продължи с журналистът Калоян Константинов, който изясни ролята на медиите в насърчаване езика на омразата. Според него езика на омразата не е право и е напълно легитимно ограничение на свободата на изразяване. Последиците от езика на омразата могат да бъдат изключително сериозни и непредвидими в дългосроочен план. Негативните последици могат да бъдат понесени както от индивида, така и от други представители на неговата група, а също и от обществото като цяло. Той изрази ясната си позиция по въпроса, че всеки един човек има право на убеждение по различни въпроси, но задачата на журналистите е да изследват честно и открито всички аспекти, да не преповтарят и да не си служат с готови стереотипи. Пред младите участници г-н Константинов изтъкна, че независимо от обстоятелствата, не трябва да забравяме, че ние сами избираме собственото си отношение и носим отговорност за изборите, които правим и от нас зависи, дали ще допринесем за „увеличаване на тъмнината или за прогонването ѝ със светлина“.
Светлана Караджова, докторант към БАН, представи пред участниците темата „Културни и религиозни различия: мостове за разбирателство“. В модерираната от г-жа Караджова екипна работа, младежите имаха следната задача: чрез търсене на междукултурни и междурелигиозни връзки да създадат туристически продукт, които да привлича хора в местата от където идват. Участниците от Р.С. Македония, спечелиха вниманието на лектора и тя обеща да посети град Битоля и околностите, където лично да се запознае с богатата история, многото забележителности и природни дадености. В проектът „Западни Родопи“, с акцент община Сатовча, представителите от Югозападна България, разкриха огромния потенциал на района, както с природни и исторически забележителности, така и със стила на „високото пеене“, попадащо под защитата на ЮНЕСКО.
Яница Бойчева, политолог, презентира темата „Дигитални герои: Как да се борим с омразата и дезинформацията онлайн?“. Според г-жа Бойчева темата за фалшивите новини и дезинформацията се е превърнала в голямо предизвикателство не само за политиката и бизнеса, но и за гражданското общество като цяло. Социалните мрежи предоствят сила на гласа на всеки, които може да събере последователи. Тази нова структура на властта дава възможност на малък брой хора, въоражени с техническа, социална и политическа власт , да разпространяват големи обеми от дезинформация или „фалшиви новини“. Оценката на надеждността на информацията в социалните медии става все по-трудна, поради разпространението на добре замислена фалшива информация. Подобна ситуация поставя дискриминационни идеи в публичното пространство, които автоматично биват приемани за истина. Веднъж поставени, тези идеи могат да бъдат използвани за създаване на изкупителни жертви, засилване на предразсъдаците и дори, в краен случай – оправдаване на насилие. Тя посъветва участниците, че всички ние трябва да имаме основни познания за това как да използваме, създаваме и разпространяваме информацията, особено в онлайн среда, за да се предпазим от дезинформация, злонамерена и фалшива информация. Чрез ролева игра, модерирана от г-жа Бойчева, участниците успяха да изградят чувството за солидарност, умения за междукултурно разбирателство, работа в екип и се забавляваха истински.
Снежана Йовева, Директор на Българският културен институт към Министерството на външните работи на Република България, изнесе презентация на тема: „Културата – универсално средство за сближаване“. Според г-жа Йовева, културата е мощен инструмент за взаимодействие между хората и дава възможност за обединение на нациите.
В края на събитието, всеки един от участниците получи сертификат от Фондация Българска Памет за участие в събитието по проекта, които удостоверява придобитите от тях знания и умения, и може да послужи като референция в тяхната последваща образователна и професионална реализация.
В групите за обратна връзка, участниците споделиха впечатленията си от участието в проекта, възможностите, които предоставя, новите приятелства, които са изградили и изразиха готовност за включване в последваща инициатива.
Издвој новости на српском
