3 март – любим празник в Будапеща

На 1 март в Национален кинотеатър „Урания“ бе отбелязан националният празник на България. Гостите бяха посрещнати и закичени с мартеници.

Тържеството започна традиционно с внасяне на знамето на Дружеството на българите в Унгария под звуците на песента „Край Босфора шум се вдига“. Националните химни бяха изпълнени от Анамари Бучи и Моника Кертес. Встъпителната част завърши с изпяване на „Многая лета“, подета от архимандит Атанасий, в рефрена на която се включи и публиката.

Приветствени слова произнесоха посланикът на Република България Уляна Богданска, заместник омбудстманът д-р Салаине Шандор Ержебет и председателя на Българското републиканско самоправление д-р Данчо Мусев. Ръководителят на българската общност обърна внимание, че 3 март минаги се е отбелязвал от българите в Унгария, дори във времето, когато в България е бил сведен до училищен празник. Българите в Унгария носят възрожденския дух на борците за свобода и за тях този ден винаги е начало на нещо ново – каза д-р Мусев. Той отбеляза постиженията на българската общност през изминалата година и изрази увереност, че предстоят още много предизвикателства и успехи.

През изминалите години бяха отбелязани много кръгли годишнини, сред които 100 г. от основаването на Дружеството на българите в Унгария (1914), 100 години от основаването на Българската църковна община (1916) и 100 години от основаването на българското училище (1918).

В приветствията бе споменато, че през 2020 г. се навършват 100-годишнината от установяването на съвременните дипломатически отношения между България и Унгария. На тази годишнине ще бъде посветен и Денят на българо-унгарското приятелство, който се празнува всяка година на 19 октомври, деня на св. Иван Рилски.

На тържеството бе връчена и Наградата 3 март на Българското републиканско самоуправление. Тази година с нея бе удостоен основателят и дългогодишен ръководител на танцов състав Мартеница Левенте Дели.

Левенте Дели

През 1982 г. неколцина младежи, предимно от националностите, редовни посетители на танцовите къщи, решават да опитат късмет с българските народни танци и да участват в заслужено популярното по онова време предаване “Кой какво знае?” Под ръководството на Левенте Дели се образува групата “Мартеница”, а първото им представяне е толкова успешно, че след равни точки с унгарска танцова двойка, в крайна сметка печелят състезанието. И тогава решават, че заслужава да продължат работата под ръководството на Левенте. Пет години по-късно мнозина от основателите напускат групата и останалите са изправени пред избор: дали да оставят съставът да се разпадне или да продължат? Поемат си дълбоко въздух и решават да създадат голя

танцов състав. Обявяват прием, на който се явяват множество кандидати. Оттук нататък развитието на състава е възходяща спирала, а Левенте го ръководи със сърце и душа, с цялото си знание – до ден днешен. По професия Левенте е учител по физическо възпитание и преподавателската работа не му е чужда. През изминалите 38 години непрекъснато усъвършенства знанията си, участва в курсове по народни танци в България, кани български хореографи да поставят танците на състава. Съхраняването, предаването и популяризирането на българския фолклор се превръща в негово призвание, както в Унгария, така и в чужбина.

Превръща се в почетен член на голямото семейство на българите тук. Преподава български танци на много места, по фестивали и училища по изкуствата, канят ги дори в Унгарския университет за танцово изкуство. Готов е да сподели своето огромно знание с всеки, който се интересува от българска култура. Оказва професионална помощ на танцовите състави “Здравец” и “Балкан” от Бекешчаба, някои държавни ансамбли също се ползват от неговите услуги. Макар и да не е научил български, с езика на танца той с лекота дава израз на своята привързаност към българската култура.

Празникът продължи с концерт на Ева квартет, чието изпълнение бе посрещнат с голямо въодушевление от публиката. Тя дълго не ги остави да напуснат сцената след близо 90-минутния концерт.

След края на концерта хората дълго не искаха да се разотиват и разговаряха на чаша шампанско с близки и познати. Празникът се превърна в истинска среща на българи и на приятели на България. Както винаги.