Всяка година на 2 юни – Денят на всенародна почит, българските организации, членове на Асоциацията на българите в Украйна, отдава почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Живтотът на великия поет и революцинер е свързан с българските преселници в Бесарабия и Одеса. В Одеса Христо Ботев пристига на 14 ноември 1863 г. На 19 ноември същата година започва да посещава като частен уче ник занятията на Вто ра одеска гимназия с класически профил. В Одеса Хр. Ботев написва и първото систихотворение „Майце си“, публикувано за пръв път от Петко Славейков във в.„Гайда“. Освен гимназиалните класове Ботев посещава една учебна година Историко-филологическия факултет при университета в Одеса, като получил свидетелство N 732, издадено на 12 декември 1866 г.
Към края на 1866 г. Хр. Ботев напуска Одеса. Бива назначен за учител в с. Задунаевка, Бесарабия, където живеели бълга ри, заселили се там след Руско-турската война от 1828-1829 г. В Задунаевка той води суров живот. Спи на голи дъски, облича се бед няшки и небрежно, като се стреми да бъде по-близо до живота на селяните. По време на румънския период в живота на поета-революционер от 1867-76 г., когато в пределите на тогавашна та румънска държава са влизали Измаил и Болград за едно с десетки български села в този регион, той живее и преподава в Измаил, често посещава Болград.
Благодарните потомци на българските преселници (края на 18 началото на 19 век) и до днес свято тачат паметта за великия Ботев. Паметници на поета-революционер Христо Ботев са открити в с. Ботево, Приазовски район, Запорожка област, в гр. Измаил, Одеса, в гр. Арциз и с. Задунаевка, Арцизки район, Одеска област, сгт Олшанка, Кировоградска област – това са места, където днес в Украйна компактно живеят представители на 300-хилядната българска диаспора.