С разходка из репетиционните зали, гримьорните, перукерните, архива, ателиетата, фоайетата, както и всички скрити за външен поглед места, където се ражда магията, наречена ТЕАТЪР пък ще зарадва гостите си театър „Българска армия”. Зад затворените до скоро врати ще столичани и гости на града ще видят „ковачницата” на наградите „АСКЕЕР” и звукозаписното студио на ДОНИ. За децата ще има приказки и магии, за родителите – горещо кафе и… и разбира се вечерните представления „Тайната вечеря на Дякона Левски“ и „Една нощ с теб”.
Поради големия интерес на гражданите и по случай Деня на София ще бъде отворена извънредно за посетители и къщата на Пейо Яворов. Разглеждането й ще бъде при специален режим – ще бъдат допускани групи от по няколко души, с цел опазване на музейната експозиция.
Денят на София Столичната библиотека ще отбележи с множество интересни прояви – изложби, празничен концерт, зелена библиотека… подредена е и документалната изложба „Кметовете на София. Европейският път”, която представя делото на именитите „строители” на столичния град.
В парк „Възраждане“ пък ще има творчески работилници по изобразително и приложно изкуство, музика, открити уроци по български народни танци, народна музика, акордеон, китара, таекуондо и йога. В скейт парка на парк „Студентски” професионални танцьори ще проведат безплатни открити уроци по различни видове танц, част от инициативата „Студентски танцува“.
И още една интересна и малко позната за мнозина локация – Военният мавзолей-костница с църквата „Св. Георги“. Военният мавзолей-костница ще бъде с отворен за свободно посещение между 10.00 и 14.00 часа.
Военният мавзолей-костница представлява цялостен мемориален комплекс, който се състои от мавзолей, църква и парк-градина. Идеята за създаване на българско военно гробище на загинали във войните датира още от Първата световна война с цел костите на загиналите да бъдат събрани в специално военно гробище. Първоначално костите са поставени в осем бетонни подземни костници, но започват да гният и е решено да се строи надземна костница. Обявеният през 1935 г. конкурс за изграждането на надземни костници е спечелен от П. Цветков и скулптура Ал. Занков с мото на проекта „Победа“. Авторите разделят парковата площ на костници със скромен параклис и обелиск, площад за строяване на представителните военни части, стопански двор със складове и главен портал-вход. Тъй като строителството се забавя, а съхранението на костите в подземието е неподходящо, е изготвен проект за направата на стенни касети, който е възложен за изпълнение на трима художници-резбари – проф. Т. Христов, Петър Кушлев и Методи Балалчев.
През 1943 г. е построена църквата „Св. Георги Победоносец“, а с поставянето през 1946 г. на бронзовата фигура на българския войн пред портала на гробището архитектурно завършва Военният мавзолей-костница.
Нов елемент в историята на Военния мавзолей-костница е полагането на костите на видни български военачалници. Пример в това отношение са извършените ритуали във връзка с препогребването на свещена пръст от гроба в Скопие на полк. Борис Драганов и тленните останки на ген. Никола Жеков. През 2013 г. са поставени паметни плочи с имената на българските военнослужещи, загинали при изпълнение на воинския си дълг в операциите в Камбоджа и Ирак.
Издвој новости на српском
