Министър-председател
След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия (1887 – 1894). Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава.
Взел главно участие в три неуспешни въстания, Стамболов осъзнава, че на този етап, предвид интересите на Великите сили, единственият успешен път за национално обединение е дипломатическият. В своята политика той е воден от принципа за неделимост на Македония с другите балкански държави, поради което отхвърля сръбското предложение за съюз срещу султана. Преценявайки слабостта на Османската империя, Стамболов съчетава политика на приятелство и натиск спрямо султана.
В резултат са постигнати редица църковни и просветни придобивки, което води до събуждане на българския елемент в Македония. В лицето на Османската империя Стамболов вижда необходим съюзник срещу сръбските и гръцки интереси в Македония. Тази политика е съчетана с изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която в бъдеще да изпълни задачата на национално обединение. Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори.
Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и практическа дейност за осигуряването на икономическата независимост на България и преодоляване на общата и многопосочна изостаналост на страната. С тези стъпки е поставено началото на държавен протекционизъм в българската икономика. В годините 1887-1894 е поставена основата на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава.
На 3/15 юли 1895 година Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
Убийството му предизвиква много широк отглас в европейският и американски печат:
Сравняват го с Отто Фон Бисмарк . Британският историк, Сали Маркс, вижда в него „гений, разбрал значението на позицията на Княжество България”. А френският журналист от в. „Фигаро” Емил Беер – „Стефан Стамболов, е истинското въплъщение на българската енергия”.
Американците наричат Стефан Стамболов. „Най-значимият политически лидер на Балканите до 1912 г.” А в очите на Великобритания, той е „един от шестте политици на Европа през ХІХ век”.
И именно в това се състои и неговата роля – да бъде държавник и да бъде лидер. Той е човекът, който полага основите на модерната българска държавност и превръщането на Княжество България в „Германия на Балканите”. Той е и човекът, чиято воля е била като непреодолима преграда срещу чуждите шовинистични имперски интереси и амбиции, спрямо суверенитета на Княжество България.
Източник: actualno.com
Издвој новости на српском
