Ако трябва с две думи да определя личността Емануил Попдимитров, ще кажа – титан на словото! И ще добавя – писател с мащабна творческа дейност, поет, литературен критик, философ, преводач, полиглот владеещ 12 езика и още два мъртви, художник, университетски преподавател, общественик, председател на Върховния конгрес на бежанците от Западните покрайнини, един от основателите на Научния институт „Западни покрайнини“, автор на хиляди статии в защита на своите сънародници, публикувани между двете световни войни в българския печат.
Роден е в село Грунци, Босилеградско, в семейство на трето поколение свещеници с революционен дух. На родния си край и Краището посвещава едни от най-хубавите си стихотворения: „Груинската река“, „Граница“, „Задушница“, „Жетвар“, „На майка ми“, поемата за Балканската война „Златни ниви и бойни полета“ и много други.
Имах удоволствието да се познавам с двете му дъщери, лекарките Светла и Лилия Попдимитрови, които вече не са сред нас, но с които организирахме редица културни прояви посветени на техния баща.
Особено ми е скъп подаръка, екземпляр на романа „Пред буря“ , от лична библиотека на баща им.
Понеже епидемиологичните мерки ограничават провеждането на културни събития, няма да можем да представим филма за Емануил Попдимитров, с рецитал по негови стихове. Използвам възможността да почетта паметта на този Велик българин с негови портрети, факсимилета на книги и снимки от семейния албум на д-р Светла Попдимитрова.
Източник: Зденка Тодорова
Издвој новости на српском
