Денят на смъртта на военен деец бе отбелязан с полагане на цветя и рецитал на гимназисти. Участник в 12-те сражения, отличен в битките при Стара Загора и на Шипка, за което е награден със знака за отличие на военния орден (Георгиевски кръст) 4-та степен.
На процеса, на който Панов е осъден на разстрел, той се държи смело, наричайки себе си не предател, а патриот на България. По искане на военния министър на 22 февруари 1887 г. Панов е разстрелян.
Олимпий Панов е бесарабски българин, родом от Тараклия. Неговите предци емигрират в Руската империя, бягайки от турското иго. Панов завършва Болградската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и продължава образованието си в Букурещ, където завършва техническо пътно-Мостово училище.
В Букурещ той се срещна с дейци на българското национално-освободителното движение Васил Левски, Любен Каравелов, Ангел Кънчев и войвода Панайот Хитов. През 1872-1874 г. Панов е член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ.
В началото на Руско-турската война 1877-1878 г.Панов постъпва в 1-ва рота на Българското опълчение. Отличен е в битките при Стара Загора и шипка, за което е награден със знака за отличие на военния орден (Георгиевски кръст) 4-та степен.