На 10. декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема общата декларация за човешките права – от тогава насам този ден се чества по света като ден на човешките права.
Право на живот, свобода и сигурност, равенство пред закона, абсолютна забрана на дискриминацията, робството и мъченията – тези и други универсални принципи са записани в безбройни харти и конституции, като се започне от американския проектозакон за правата от 1776 година, Общата декларация за човешките права на ООН от 1948 и се стигне до европейската харта на основните човешки права. Отдавна е известно, че за осъществяването на тези идеали не може да се разчита изцяло на отделните страни. Нерядко именно държавните органи нарушават основни права на гражданите. Редовните заседания на комисията на ООН по човешките права Женева едва ли могат да решат този проблем, защото и в тях участват само правителствени представители.
Голяма крачка напред е Европейският съвет, учредил в Страсбург международен съд по човешките права. Но колкото и независим от политиката да е съдът, той не разполага с действени възможности за санкции, за да наложи присъдите си във всички случаи. Особено резистентни спрямо съдебни присъди на Страсбургския съд са Турция, Русия и Италия, без това да има явни последици за тези страни. В Африка, Азия и Латинска Америка се наблюдават обнадеждаващи регионални наченки за признаване и спазване на човешките права. В крайна сметка обаче и техният успех зависи от добрата воля на съответните правителства.
Универсални идеали, записани само в договорености и конвенции и защитавани единствено в официални речи, това в никакъв случай не е достатъчно. Както и преди критиците на тоталитарни режими биват преследвани от властта, осъждани на дълги години лишаване от свобода. Пример за това е Бирма. В региони като Дарфур държавната власт толерира и дори поощрява анархията, хората биват преследвани като дивеч, биват изнасилвани жени и деца биват превръщани в убийци. Дори СЩ, които се славят като авангард на демокрацията и човешките права, създадоха в Гуантанамо затвор, където не човешките права не се съблюдават.
В двоен морал може да бъде обвинен обаче и германския федерален канцлер Герхард Шрьодер: неговото коалиционно правителство гръмогласно обявява, че е за спазването на човешките права навсякъде по света, но в диалога с Москва и Пекин нарушаването им в тези страни тихомълком се премълчава. Очевидно от страх да не се влошат билатералните икономически връзки. Въпреки напредъка на хартия, твърде много политици и днес продължават да поставят интересите на властта и политическата изгода над спазването на човешките права. Докато това не се промени, за осъществяването на идеалите в света остава да се борят правозащитни организации като Амнести интернешънъл и Хюман райтс уоч.
Източник: https://www.marica.bg/
Издвој новости на српском
