Години назад, на 1-май всички си правим някакъв маршрут как да се съберем с приятели и да сме по-близко до природата. Сигурен съм че вчера не малко наши съграждани са предпочели да споделят празника с близки и любими хора някъде навън, докосвайки се до това, което ни липсва най-много, а именно контакта с природата. Тя ни зарежда с енергия, която ни е крайно необходима за да можем да продължим напред. Но дали ние правим достатъчно за нея???
Не мога, а да не се опитам да провокирам интерес към всички, които се вълнуват от това къде живеем и какво правим за да се чувстваме уютно и добре! Вчера и аз реших за малко да отида до село Белут, с идеята да пия едно кафе с приятелите Радко и Анета. Неусетно мина времето сред красивите пейзажи и омайващите пролетни цветя по ливадите в живописното село. На търгване си обещахме пак скоро да се видим.
Слизайки към Босилеград обаче нещо се обърка и всичко позитивно и зареждащо се в мен изчезна, когато доближих градската депония. Спрях и имах каво да видя!? Добре че си взех фото-апарата и направих няколко снимки, като доказателство за пълното невежество и безотговорност, най-вече на тези, от които зависи как събират, извозват боклука и как го унищожават. Много жалко, само на 2 км от Босилеград се намира нещо, което бавно и сигурно ни убива!? Още по жалко, че никой не прави нищо за да се подобри това положение. Вина имаме всички, тези, от които зависи решението и тези, които виждат, а не превзимат нищо и избират да живеят по този начин!
Надявам се, че след като видите тези „хубави” първомайски снимки, ще си помислите малко за Вас и за Вашите най-близки. Съжалявам, нямах намерение да развалям празника.
А.Д. ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
