1-МАЙ ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Години назад, на 1-май всички си правим някакъв маршрут как да се съберем с приятели и да сме по-близко до природата. Сигурен съм че вчера не малко наши съграждани са предпочели да споделят празника с близки и любими хора някъде навън, докосвайки се до това, което ни липсва най-много, а именно контакта с природата. Тя ни зарежда с енергия, която ни е крайно необходима за да можем да продължим напред. Но дали ние правим достатъчно за нея???

Не мога, а да не се опитам  да провокирам интерес към всички, които се вълнуват от това къде живеем и какво правим за да се чувстваме уютно и добре! Вчера и аз реших за малко да отида до село Белут, с идеята да пия едно кафе с приятелите Радко и Анета. Неусетно мина времето сред красивите пейзажи и омайващите пролетни цветя по ливадите в живописното село. На търгване си обещахме пак скоро да се видим.

Слизайки към Босилеград обаче нещо се обърка и всичко позитивно и зареждащо се в мен изчезна, когато доближих градската депония. Спрях и имах каво да видя!? Добре че си взех фото-апарата и направих няколко снимки, като доказателство за пълното невежество и безотговорност, най-вече на тези, от които зависи как събират, извозват боклука и как го унищожават. Много жалко, само на 2 км от Босилеград се намира нещо, което бавно и сигурно ни убива!? Още по жалко, че никой не прави нищо за да се подобри това положение. Вина имаме всички, тези, от които зависи решението и тези, които виждат, а не превзимат нищо и избират да живеят по този начин!

Надявам се, че след като видите тези „хубави” първомайски снимки, ще си помислите малко за Вас и за Вашите най-близки. Съжалявам, нямах намерение да развалям празника.

А.Д. ГЛАСПРЕСС

Предишна статияУМИРА КНЯЗ БОРИС I
Следваща статияГръмотевична тишина на Световния ден на свободата на медиите 3-ти Май
Александър Димитров
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.