Честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност

България чества днес Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.

24 май е обявен за официален празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив на 11 май по стар стил през 1851 г. – по инициатива на Найден Геров.

С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. 24 май се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва Деня на светите равноапостолни Кирил и Методий на 11 май.

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 44-ото Народно събрание на 9 декември 2020 г., 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската абзука, просвета и култура, и на славянската книжовност.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.

В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език.

Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.