Излезе новият брой на българо-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“, основано през далечната 1991 година в Будапеща като двуезично издание на българите в Унгария.
В него можете да прочетете интересното изследване на етнолога Венета Янкова, в момента лектор в Будапещенския университет ЕЛТЕ, за унгарския мисионер Лайош Дьобрьоши, който проповядва сред българските мюсюлмани в района на Шуменско в периода между двете световни войни. Въпреки че сам оценява мисията си като неуспешна, Дьобрьоши, който научава турски, дава изключително интересни сведения за живота и бита на българските турци в Делиормана. Публикувани са и две писма на унгарския мисионер в превод на Стефка Хрусанова. В поредицата за преводачи е представен един от легендарните представители на жанра Димо Бойклиев, автор на първата българска поетична антология на унгарски език. Граничещият с приключението живот на Димо Бойклиев е представен от неговият племенник, д-р Стефан Стойчев, който живее близо 60 години в Унгария. Българската литература присъства в броя с две емблематични български авторки: Елена Алексиева и Петя Кокудева. Елена Алексиева е автор на романа „Свети Вълк“, който миналата година бе обявен за най-добрия роман на година в Националния литературен конкурс на Фондация “13 века България”. Преводът е дело на Петър Кръстев. А Петя Кокудева е магьосницата, която очарова най-малките. Заедно с италианската художничка Ромина Беневенти тя създава книжки за най-малките, които са удоволствие и за възрастните. Нейният цикъл за кучето Лупо и енотът Тумба може да се прочете вече и на унгарски в превод на Андреа Иван. Само за да ви убедя:
– Защо морето ту се приближава към брега, ту се отдръпва, Лупи? Езерото и реката не правят така.
– Сигурно защото е голямо. Като си голям, все за нещо се колебаеш.
Догодина списанието изпълва третото си десетилетие. Имах удоволствието да присъствам на първите му стъпки, през 1996 г. станах негов отговорен редактор, а от 2001 – главен редактор. Основният профил на списанието е да популяризира българската култура и да търси и създава контакти между българските и унгарските творци, да изследва връзките между двата народа и допирните точки в тяхната история и култура.
Тъй като се пише на два езика (от 1996 г. двата текста вървят успоредно), то представлява интерес и за по-широката унгарска публика, както и за изучаващите единия от езиците. Авторите на списанието живеят не само в Унгария и България, а и в други страни по света. Общото, което ги свързва, е България и нейните връзки със света.
Списание „Хемус“ е културен фокус, около който се събират и работят автори и творци от различни области – писатели и поети, историци и етнографи, художници и театрали, литературни критици и преводачи. В своята почти тридесетгодишна история, то е публикувало десетки материали, които очертават историята на българската общност в Унгария и Централна Европа, развитието на българо-унгарските отношения, представени са видни личности и събития. Няма да е преувеличение да се нарече малка енциклопедия на българо-унгарските културни взаимоотношения.
Тук можете да четете броевете на списанието от 2015 насам:
http://www.bolgarok.hu/index.php?id=120&L=2
А тук има и два по-стари броя от 2001 г.: