Хаотично и опиянено

Силно и стръвно  винаги ме е вълнувало състоянието  на  пътя на  духовното падение на  тълпите в процеса на всеобщото опиянение.Това болезнено чувство за обществено опиянение е най великата социална несправедливост, сравняваща се със  сънлива самозабрава  и брутална немилост.  Състоянието на опиянение и  омая ме кара постоянно да се питам „ защо с лекота  ставаме слаби, безименни, беззащитни, безвластни?!”  Беззащитните винаги са удачни, гнили, немили.   Тях тъпчат  и винят, на гърба им все се веселят. В същото време тези с  жезъла на властта, собственици на конгломерати, ченгета и индивиди с лъжливи   егенета, гледат   без инетерес и с недомлъвки  децата и младежи, поели по пътя на  саморазруха и нищета.Пиянска суета.  

Давате ли си сметка, затворени в собствена  и всеобща клетка, защо с цигара и бира децата  ви денонощно  явно бродят, на панаири на суетата ходят, речника вместо с езикознание с попържни обогатяват, падащи звезди на безхаберието  и разврата стават…на уроци за  добро поведение не се подават… 🙁

Пиянството и в прекия и в преносния смисъл пречи на здравия разум да осъзнае реалността и поради тази причина дава кураж за впускане в опасни начинания,  немислими за трезво мислещия човек. Хората  масово не  си дават сметка и не осъзнават напълно реалната опасност от продължителното опиянение и  поради това поемат по пътища, които ги отдалечават от всекидневната им битова култура. Впускайки се в некултура и разврат, витаят, забравят да мечтаят, но тук не е краят.Следва пълен обрат, който макар да идва изневиделица и без халат, леко стряска, крясъци, ред вопли, сълзи и сополи, голи и без протоколи…  Следва процесът на пробуждане и разплата с лихвите от дир.бг.заплата. Оглушително, продължително, убедително  мълчание.

Пиянството е състояние на временна еуфория и не осъзнаване на реалността от човешкия разум.Пиеш, веселиш се, неусетно заразяваш подрастващите  поколения с  цигарен дим, наркотици, тоник и ракия. Еуфорична и емфатична  магия. Сравняването с пиянството  е удачно, защото промяната, която настъпва е рязка и значителна: градусът на кипене напредва, първо се оригва, след това  изригва гигантски и могъщо, за пияния присъщо.

Заслепени от празни надежди и бленуващи мечти, хората се впускат в преследване на неясно и крайно несигурно настояще и неизвестно бъдеще,  без дори да осъзнават какво вършат. Пиянството дава кураж на опиянените да се впуснат в опасното и да излязат от границите, които са им поставени. Опиянените малки и големи хорица  не възприемат истинската цена на пленничеството и хомота.

Липсата на притеснения или вяли такива  показват много точно, че повечето хора възприемат предстоящото  пробуждане като незначителен фактор, вписващ се в битовия им живот. Най-опасна от всичко е дързостта и насилието,   придобито от това моментно състояние на опиянение и лудост. Границите,  наложени от опиянението, както и нормите на поведение падат. Невъзприемането на реалността, отричането на проблема  на  зависмостта,  води до забравяне на позициите и мястото  в обществото Следователно зашеметените  не могат и не  желаят да бъдат такива, каквито те поискат,  а заемат роля, която друг им е посочил.

 
Нереално щастливи и някак безгрижни  демонстрират величие и слава, до самозабрава, следва саморазправа, заплаха за сигурноста и врява. Невъзможността да се изпита тъга, вина или отчаяние  или да се осъзнае сериозността на една ситуация е присъща  на луд или пиян човек.  Неосъзнаването на неуместността на това нередно поведение и осквернение е крахът на общочовешкия дух и идеали.

И както след всяка еуфория “пробуждането” идва като жесток край на внезапно затихнало народно щастие и ето че не било щастие,  а нещастие. Страшно пробуждане,  мъченици,  жертви, падения. След възвръщането на здравия разум, винаги идва момента на самосъжалението, в който се оплакват неразумните постъпки по време на състоянието на пиянство. И желание да се върнем към “нормалността”. Друг е въпроса дали след изгубване на духа, морал и цели, можем да останем неопетнени, неосквернени,  засмени.

Всичко се връща оттам, откъдето е започнало. Всеки поединично и всеобщо доживява  своето “пробуждане”. Приготовленията за  скъсване на веригите на опиянението  почиват върху идеята за едно по-добро бъдеще, където всеки е господар сам на себе си. Осъществяването на тази идея засега е удавено в нежелание и  могъщо съпротивление. За да полети, всеки от нас първо трябва да премахне веригите, които го оковават и в пиянство сковават.

Относно човещината която губим мимоходом, тъпчейки я с боси крака и ботуш, юруш към нови по(беди). Нездраво, патологично.Болно ми е, защото преди всичко и веднага  трябва да дадем пример  и урок на децата, че пиянството и в прекия и преносния смисъл разрушава, погубва, срутява. Удавени в пороци, дано по-скоро се сепнем и   потърсим нова посока,  схванем урока.

Наздраве, да потърсим прохлада с чаша лимунада! ☺

Александра Димитрова