„Преклонена глава сабя не сече“, „Кроткото агне от две майки суче“ и други такива фолклорни поговорки отразяват културата на патриархалните и тоталитарни общества. В тях мълчанието и подчинението пред властимащите са начин на оцеляване и на издигане в обществото. Робите и господарите винаги са били като скачени съдове – не могат едни без други.
Демокрацията и свободата не могат да виреят в такъв тип култура.
Демокрацията вирее само в културата на свободните, независими и просветени граждани. Техният идеал е да живеят в свободно и справедливо общество, и те по правило, за управители си избират най-просветените, най-образованите и най-справедливите граждани.
Свободните граждани по свое подобие си избират свободни и кадърни управници. Свободните и кадърните управници създават свободно и демократично общество. Няма и как – защото ги избират и контролират свободни и обществено активни граждани.
Ние обаче не сме обществено активни граждани. Нас ни възпитаваха да бъдем поданици. Да бъдем ръководени, направлявани, подслушвани. Потомци на робите. Робите си избират господари.
Господарите пък смятат, че имат пълно морално право да тъпчат примирилите се с робството си роби. От своя страна и робите са приели, че е съвсем в реда на нещата да бъдат тъпкани и унижавани.
Чудно ли е тогава че се намираме на такова дередже? Ами то това е нашия избор – да си траем и да живуркаме – бедно и скучно, но някак си сигурно, без рискове и отговорност. Държавата, т.е. господарят да ни мисли за работата, училището, жилището, снабдяването, огрева и тока, а ние да си стоим, да го боготворим, да го ласкаем и да му ръкопляскаме.
Само че свободният свят стана толкова привлекателен дори и за ония които нямат вътрешната сила да излезнат от черупката на охлюва и да разперат криле. Дори и когато ги разперат, предпочитат да напуснат родните гнезда и да отлетят някъде там, където други преди тях са гинали за свободата си, строили свободни и демократични общества, развивали икономика и социална система, модерно образование, модерно здравеопазване и висок стандарт на живот.
Изкушението да отлетиш там, да кацнеш наготово и да консумираш това което други са строили преди тебе, е наистина голямо. Но не е честно. И не е достойно.
Достойната позиция е да се пребориш за свободата си и на мястото на тъмницата да построиш модерно обзаведен дом.
Иван Николов
Издвој новости на српском
