Факти на формирането на едно териториално българско кътче в Молдова

Както едно дете се нуждае от познаване на своите родители, така и целият народ – на историята на своите предци. В Молдова, за щастие, има хора, които все още откриват и пазят историческите факти на формирането на българският народ в тази страна. Реших да направя едно интеврю с млад, но доста обещаващ молдовски българист, Иван Думиника.

Иван Думиника, доктор по история, научен сътрудник в Института за културно наследство (Министерството на култура, образование и изследвания), заместник-председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова.

Като проучвате различни аспекти на бесарабските българи, раскажете как е протичало формирането на българската общност в Бесарабия?

Този процес е протичал достатъчно дълго време (краят на XVIII–първата половина на XIX в.) и е имал няколко етапи. Причината българите да напуснат своите земи бяха икономически (недостиг на земя, големи данъци) и политически (репресиите от страна на османските власти). Тези фактори доведоха българския стопанин да напусне своето родно седалище и да търси по-лек живот. Русия предложи на българския селянин алтернатива, свързана с икономически права и привилегии, свобода на търговията, права за строеж на църкви и училища. Представете си: в Буджака едно семейство получи около 60 декара земя, това беше много, но за този, който работи през целия си живот в селското стопанство, няма дума «много земя», той всеки път ще намери какво да прави с нея. Всичко това привлече българите и те масово започнаха да заселват пустинния в този период степния Буджак. Не трябва да забравяме и интереса на Петербург на примера на проспериращите в покрайнините на Русия българи да покаже на поробените от Османска империя народи, как тя може да закриля и да се грижи за славянските и християнските народи. Това се правеше предвид на предстоящите й военни кампании на Балкана. Руско-турските войни и станаха един от основните катализатори, които тласнаха българите за преселване на север от Дунава.

Защо посещавайки различни български села в Молдова и Украйна можеш да срешнеш разлика в диалектите?

Това се дължи че българите преселват се от различни региони на България. Например, много от тези, които идват до руско-турската война 1828–1829 г. се носители на северо-източния български говор. Те са заселват на северана Буджака, тези които идват след 1828–1829 г. са носители на юго-източния говор и се заселват на свободните земи в южния Буджак. Затова например, в Твърдица на думата „говоря” ние казваме „лахувам”, в село Кирсово ще кажат „гълч” а в Чийшия „хуртувам”.

Може ли точно да се определи времето на създаване на отделно българско селище в Бессарабия и място от къде идват преселниците?

Този въпрос е много сложен за историците на българските колонии в Бессарабия, защото определянето на мястото на изхода и пребиваването на българите в Буджака зависи от много фактори. Например, в тези села както например Твърдица и Кортен е известно, че те идват от едноимени населени места на Сливенска област. Има документина руската администрация, които посочват кога имено е регистрирано названието на тези села. Връзките на тези населени места макар и със някои прекъсвания се пазят и до ден днешен. Това се касае особено за селата формирани в период и после руско-турската война 1828–1829 г. защото руската империя беше готова за това преселване. Що се касае за годините на руско-турската война 1806–1812 г. и по рано, то царското правителство не очакваше таково масово преселване. Още повече имаше българи, които самоволно установяваха се на избраното на тях място без да получат разрешение от бесарабското правителство. В този случай много е сложно да се посочат места от къде идва основната маса на преселниците и кога се заселва на това място. Например в мнография за градъ Тараклия заедно с проф. Червенков посочихме че формирането на това населено място примина през пет етапа, охващаш период 1813–1854 г. Първите заселници идват през 1813 г. През тези години тук се спират представители на три български региона: южни – Адрианополско, Ямболско и Пловдивско; северо-източни – Русенско и Шуменско и западни – Софийско. Сега пред историците стови задача във основа на новооткритите списъца на български преселници (които преди да се заселят в Буджака живеяли кратко време на земите на молдовските болери) да се определят местата откъде и кога те идват в Бесарабия.

Какъв е приносът на бесарабските българите на строежа на нова следосвобожденска България?

Той е голям и неоценим. Първо трябва дасе отбележе че имено в Кишинев се е формирили първи двя дружини на Българското опълчение, в които влизат предимно българи от бесарабски колонии. Те героически се проявяват в битката при Стара Загора и отбраната на Шипка. Редица бесарабци учавстват в политическия живот на България. Така Стефан Панов от Тараклий участва в разработването на Търновската конституция. Имаме министри-председатели както Александър Малинов от Пандаклий, Димитър Греков от Болград. Посланик и кмет на София Георги Калинков от Твърдица; воени дейци както генерал от пехотата Данаил Николаев от Болград, генерал-лейтенант Иван Колев от Бановка – бащата на българската коница, майор Олимпи Панов от Тараклий, а съшо и научни деячи както акад. Александър Теодоров-Балан (от Кубей) пръв ректор на Софийския университет, проф. Димитър Агура от Чушмелий (министър на народното просвещение и няколко пъти ректор на Софийския университет) и много други. По мнението на учени около 300 бесарабски българи се проявяват в различни сфери на Третото Българско Царство. Някой път си казвам, че трябва пак в политическия живот на България да участват бесарабски българи прародината ни за да постигне ново ниво на просперирането.

Какви теми в историята на българите в Бесарабия все още не са изследовани?

Първо една от най-слабо проучана тема, по мое мнение, е положението на българите в междувоения (румънски период). Това се дължи, че всички документи от този период са написани на румънски език. Част от тези документи се изнесени от отстъпващите румънски войска през 1944 г. и разхвърляни по различни архиви на Румъния. По тези причини нашите краеведи просто заобикалят този период, отделяйки му 2-3 страници на своите монографии. По мое мнение този период много е интересен. Българите учавстват активно в политическия живот на кралската Румъния, стават сенатори и депутати, борят се за правата на сънародниците си. Тази тема засяга в своите проучвания софийският историк д-р Благовест Нягулов. Но това не е достаточно.

Другият въпрос, който още очаква своят изследовач, това едно комплексно проучвание за церковния живот на българите в Бесарабия през всичкия период на тяхното развитие тук. А това не е малко – 200 години. В Съветския съюз тази тема беше затворена за изследования, но сега вече има дъстъп към церковни документи. Интересно, че те подпомагат и за определяне на мястото откъдето идват българите в Бесарабия. Така например, в редица източници свещеници посочват предишното място в българските земи на служението си.

Как са запазени обичаите на българите в Република Молдова?

Нашите населени места са находка за всеки един български етнограф. Както забелязах в началото, тук се пазят старите календарни обичаи. Важно е че там, където те са позабравиха по инициативата на местни ентузиасти, те се възраждат. Така например стана в Тараклия с кукерския обичай, който отново се възроди. Тази година тук беше даже проведен международен фестивал „Козешко хоро”, където участваха колективи както от български, така и от молдовски села. Изобщо молдовците живеещи редом с българските преселници в юга на Република Молдова са възприели част от нашите обичаи. Така например, българският обичай „Пеперуда” се среща в няколко молдовски селища като „Папаруда”. Също така заимствали са молдованите и нашата „Сурва”. При тях е „Соркова”. Но има молдовско влияние в нашите празници, така усвоихме тяхния новогодишен обичай „Плугушор” (който разкрива целия процес на производството на хляб: от първата бразда и печенето на калачи) и го адаптирахме като „Хлопка или Хъй-Хъй”.

Какво е съвременното положение на българите в Република Молдова, какви имат проблеми?

На културно-просветно равнище българите в Молдова имат възможност да изучават своя роден език и история. Могат да получават висше образование в рамките на Университета „Григорий Цамблак” в Тараклия, единствен български ВУЗ извън границите на България. Сега сложностите са свързани с намаляването на броя на населението. Ако според преброяването на населението през 2004 г. тук е имало 65 хил. българи, то след десет години преброяването отбеляза 51 хил. наши сънародници. Това говори за отрицателна тенденция в демографическите показатели. Мнозина от нашите младежи обучавайки се в България избират да останат там. Има вече тенденция, когато цели семейства напускат селения и се устоновяват в Русия или България. В Българска Твърдица има цял квартал, където живеят молдовски твърдичани. Надявам се, че процесът на имиграция на бесарабските българи ще спре. Това първо зависи от политиката за социално-икономически проекти на нашите държавници.

Кратка биография на Иван Думиника:

Разкажете за себе си, къде сте родени, какво завършихте?

Роден съм в Твърдица, едно българско градче в Буджака. То се намира, ако може така да кажем, в източния ъгъл на Република Молдова на границата с Украйна. Тази отдалеченост от големите пътища доведе до така наречено консервиране на българската култура тук. Българите от метрополията, които идват на посещение в Твърдица,забелязват това, как при нас са запазени тридициите и обичаите, езика още в този вид, които те помнят още от своите деди. Именно в Твърдица получих българско възпитание и образование – завърших гимназия през 2004 г., три години по-късно, през 2007 г. – Теоретичен лицей.

Къде избрахте да следвате висше образование?

Вече през онези години, а говоря за 2007 г., при нас стана популярно да заминеш да учиш, първо – в Русия. На второ място беше България. В Кишинев малко кой заминаваше, защото все пак се мислеше, че тук е румъноезична среда и ще бъде сложно да се адаптираш тук. Аз бях от тези малко випускници, който реши да постъпи в Кишинев. Отначало реших, че ще следвам история в Молдовския държавен университет. При постъпване имахме право да записваме три факултета, аз избрах само един – Исторически.

Тук ли започнахте да специализирате по история на бесарабските българи?

Отначало исках да продължа проучванията си по депортациите на българите в Сибир. Но не ми хареса, че научната ръководителка много политизира тази тема. Изискваше теория, фактите малко я интересуваха. На една от студентските конференции мен ме забеляза заместник-декан, проф. Ион Гумений, който и предложи да се занимавам също с бесарабските българи, но по друг аспект – тяхното преселване и устройства в Бесарабия в края на XVIII – начало на XIX век. Даде пълна свобода в проучването на литература. Никога не пречеше на моите про-български твърдения, макар че те понякога идваха в разрез с установената във факултета про-румънска позиция. Това ми хареса – свобода в действията и мнениета ми. Съгласих се да работя с него и под негово ръководство през 2009 г. защитих дипломна работа.

Кой направи влияние на вашето формиране както българист?

Това стана благодарение на моето запознаване с проф. Николай Червенков. Неговият апартамент стана за мен втори факултет и читалище. Практически постоянно идвах при него за литература по българистика, която не можех да намеря в кишиневските библиотеки.

Професорът пръв поддържа моето желание да продължа образованието си в България. Той ме запозна и ми посочи бъдещият ми научен ръководител на дисертационната работа (която защитих през 2014 г.), професор Калчо К. Калчев от Великотърновския университет „Св. св Кирил и Методий”. Проф. Червенков стана и пръв научен редактор на моите научни трудове. За това аз считам него за мой учител, от когото научих и продължавам да научавам много.

Т.Б.