УМ ЦАРУВА, УМ РОБУВА, УМ ПАТКИ ПАСЕ

Добре известно е, че може би най-важният критерий дали една държава е управлявана добре е как живеят мнозинството от нейните граждани. И на второ място – отчитат ли управниците й международните фактори и динамичното икономическо развитие на процесите в глобален мащаб. Само няколко примера.

• Гърция, като наследник на една от най-великите антични цивилизации по тези земи, надживяха своята надменност в минало време и кротко се съгласиха в настоящето на всички условия на европейските и световни финансови институции, вследствие на което грозящият ги фалит отдавна е предотвратен, а сега постепенно се връщат и много от социалните придобивки на някои слоеве;

• Въпреки, че в резултат на Великите географски открития бяха едни от най-големите колониални сили, Испания и особено – Португалия, разбраха отлично правилата на съвременния свят и изоставиха грандоманските спомени. Напредъкът само за няколко десетилетия е огромен, а преобладаващата част от населението повиши драстично жизнения си стандарт. Прочетете малко за португалците и техния начин на живот през 60-те и 70-те години преди да спорите;

• Великобритания може да бленува в сънищата си за Викторианската епоха, но отлично знае, че това е минало, което никога няма да се върне и затова пренасочи икономиката и външната си политика така, че да съхрани максимално дълго позитивите на миналото си величие и гражданите й да продължат да имат един от най-завидните начини на живот и до днес;

• САЩ никога повече няма да изживее „щастливите 20“ – най-големия скок в стандарта на живот на обикновените граждани е през 20-те години на ХХ век, непосредствено след края на Първата световна война, в която те са кредитор и на двете воюващи страни. И когато през 1919-1920 г. дори и европейските победители – например Великобритания и Франция – са затънали в безкрайни заеми и народите им изнемогват, в Америка тече щастлив живот. Американците днес отлично знаят, че „щастливите 20“ няма да се повторят и оттогава търсят успешно редица други начини да осигурят добри доходи и стандарт на жителите си;

• След реките от кръв, изтекли по време на Великата революция, Франция разумно решава да заложи на хубавото от живота и въпреки, че за некадърността на нейната армия се разказват вицове, то ръководителите на нацията съумяват да осигурят добър живот за жителите си през всичкото това време, че дори и през по-голямата част от войните;

• Норвегия изживява бурен подем през последните десетилетия благодарение на своя нефт. Още от ранните години на това производство обаче местните учредяват фонд, който захранват с „излишъка“ от печалбите от този добив. Преди 15 години този фонд имаше в наличност 500 млрд долара, днес вероятно са двойно повече. И голяма част от тези пари се инвестират, за да участват активно в пазарните процеси и да носят допълнителни печалби вместо да „спят“. Но хората знаят, че рано или късно петролът ще свърши и се готвят за тези времена. За стандарта на живот на норвежците дори и няма да говоря – много висок, видях го с очите си;

• Дори и пустинните арабски държави, които в закърнелите ни представи определяме като „изостанали“, и си представяме някакви бедуини на камили, които се шляят из пустинята, отдавна инвестират с парите от петрола. И то днес. И то в най-високи технологии, дигитализация, международна търговия и правят от пустинята рай. Строят страхотни неща, но им слагат още по-страхотни такси и в крайна сметка това се оказват печеливши бизнес начинания. Защото и те знаят, че петролът все някога или ще свърши, или драстично ще намалее значението му в световната икономика. Този процес вече върви. За стандарт на живот ще спомена, че когато през миналата година посетих Обединените Арабски Емирства притихнал разбрах, че при брак между двама местни (с рускиня например не се брои), емирът на съответното емирство им подарява безплатна земя, построява им безвъзмездно обширна къща и ги възнаграждава щедро с петцифрени суми в долари за раждането на всяко дете;

На този фон балканските членове на Европейския съюз България и Румъния правят всичко по силите си и увеличават доходите на своето население като незабележимо, но с настойчивост и постоянство намаляват разликата в доходите с централно и западноевропейските държави. Образование, трудов пазар, социални системи на най-напредналите западни държави – всичко това е достъпно за нас и ние вече сме част от него. Може ли да се каже същото обаче за хората, които живеят в Западните покрайнини – общините Босилеград и Цариброд в днешна Сърбия? Може ли да се каже, че те са управлявани добре, че населението им живее прилично? Отговорът на този въпрос и причините за това състояние ще си даде всеки сам за себе си, но мисля, че е повече от очевидно за всеки, който си е направил труда лично да отиде и да види с очите си за какво става дума.

Накрая бих искал да отговоря в аванс на въпроса защо например Русия я няма сред изброените по-горе държави. По две причини. Първо защото няма нито един период, през който мнозинството „обикновени“ руснаци да са живели добре и охолно. И второ понеже въпреки огромните ресурси, с които разполага тази страна, тя се краде безобразно от различните партийни (преди години) и верни на режима (в съвремието) олигарси и тяхната политическа прислуга от марионетки. Защото няма сигурност и битовите условия с изключение на 3-4 от най-големите градове са мизерни. Затова в парковете и градинките на Белград видях десетки тениски на Путин, на руския орел и на мечката с трите цвята на руското знаме, но не видях ни един желаещ да отиде там. Което е малко двулично. Щом ги обичате, щом техния начин на живот ви привлича – отидете и живейте там. Не в гнилата Европа, която понеже си няма друга работа, ще хукне да прави насила децата ви гейове. Но преди това все пак си запазете и вашето досегашно гражданство, че току виж ви мобилизирали и ви пратили на поредната война на чужда територия, която брани „руските интереси“.