На 28 август 1943 година умира българският монарх – цар Борис III. Той е известен още с титлата принц Търновски. Борис III е цар на България от 3 октомври 1918 година до внезапната си смърт през 1943 година. Цар Борис III наследява престола от своя баща – Фердинанд I. Неговото управление е свързано с много противоречиви и драматични събития, които оставят ярка следа в българската история. Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 година в София. Той е първородният син на Фердинанд I. Борис III има един брат и две сестри. След раждането негов католически кръстник става папа Лъв XIII, а за православен кръстник се избира император Николай II. По време на Балканската война бъдещият престолонаследник изпълнява длъжността на офицер за свръзки по фронтовете. В Първата световна война заема позицията на генерал-майор. Трагичният край на войната за България носи много критики срещу управлението на Фердинанд I. Това е причината той да абдикира и да отстъпи престола на най-големия си син – Борис III. На 3 октомври 1918 година е извършена официалната коронация. Следват доста бурни времена за България, като участие в международни конфликти и загуба на територии.
Първото препятствие, което се появява пред цар Борис III е политическият преврат, извършен на 19 май 1934 година. Тогава политическият кръг „Звено” и Военният съюз отменят Търновската конституция, разпускат Народното събрание и забраняват съществуването на разнообразни политически формации. На власт идва Кимон Георгиев, а страната се управлява с помощта на парламентарен мажоритаризъм, който се контролира от царя. Създава се законна правителствена опозиция и се насрочват нови парламентарни избори. След избухването на Втората световна война, България се присъединява към Оста (Рим – Берлин – Токио). Сътрудничеството с Берлин и Москва помага за връщането на част от българските територии, които са несправедливо отнети след загубата на Първата световна война. Така районът около Южна Добруджа, който преди това е под румънско владение, се връща на България. Това става благодарение на Крайовската спогодба, която е подписана през 1940 година. Същата година Германия настоява българското правителство да ограничи правата на евреите. Така се създава Закон за защита на нацията, който цели да отнеме по-голямата част от правомощията на еврейското население в България. През 1941 година Борис III се съгласява страната ни да се присъедини към Тристранния пакт. През пролетта на същата година, немски войски преминават през българската територия, за да навлязат в Югославия и Гърция. По този начин България се превръща в съюзник на нацистка Германия. Краят на бойните нападения дава възможност на цар Борис III да възстанови част от предишните български земи. Сред върнатите територии са Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Това е причината българите да започнат да го наричат цар Обединител. След избухването на войната между Съветския съюз и Германия, България се опитва да поддържа дипломатически отношения и с двете държави. Въпреки това по настояване на Хитлер, на 13 декември 1941 година българската държава официално обявява война на Великобритания и САЩ. Така страната ни се превръща в активен участник във военните действия.
Цар Борис III умира на 28 август 1943 година след кратко боледуване. Малко преди това той се връща от визита при немския фюрер. Официалната версия за внезапната смърт на Борис III е инфаркт. Въпреки това през годините се появяват различни спекулации, които твърдят, че българският монарх е бил отровен по заповед на Хитлер. Първоначално тленните останки на Борис III са погребани в Рилския манастир. След смяната на политическия режим през 1944 година, останките на българския цар са преместени в малък параклис в двореца „Врана”. През 1949 година социалистическата власт нарежда взривяване на параклиса. След промяната на политическата власт през 1989 година, новото правителство разпорежда издирване на тленните останки на цар Борис III. През 1993 година останките са открити и отново са погребани в Рилския манастир.
Източник: Actualno.com
Издвој новости на српском
