От два месеца насам, където и да пипнеш в мрежата – братята сърби отбелязват 100 години от Топлишкото въстание. Нема лошо – всички си отбелязваме някакви исторически дати, нали те са част от нашата национална идентичност.
Лошото е, когато тия годишнини вместо за почит и уважение към жертвите се използват за предизборни политически кампании и надъхване с омраза и насъскване на един народ срещу друг.
На церемонията на 26 март в Прокупле пред хилядно множество се бяха строили премиерът и кандидат-президентът Александър Вучич, президентът на Република Сръбска Милорад Додик, председателката на Скупщината Мая Гойкович, министри, депутати, областни управители, офицери, гвардейци, църковни великодостойници и учители с ученици.
Най-напред самодейна театрална група нагледно представи как българският офицер бие сръбските дечица и им променя сръбската фамилия с българска, след което Вучич дръпна eдно слово в което се величаеше юначеството и героизма на четническите войводи Коста Печанац, Коста Войинович, Аца Пипер и др, а българите от най-високо държавническо ниво за пореден път бяха заклеймени като престъпници и окупатори!
Няколко дни след това, в официоза „Вечерни Новости“ тръгна нова поредица за Топлишкото въстание в която за българите се пишеше горе-долу така както са писали нацистите за евреите. На една друга трибуна в Нови Сад, историк Саша Маркович отново говореше за Топлишкото въстание с едни изключително гнусни внушения за българите.
Тия дни в Сурдулица, две години след научните срещи от 2015г. бе представен сборник „Българската окупация на Южна Сърбия в Първата световна война 1915 -1918г.“ На плаката и поканата за събитието отново бе изобразена прочутата паметна костница в двора на училището „Никола Тесла“ и грамада черепи.
Във фейсбук навсякъде изскачат стъписващи постове с шок заглавия в които се говори за краят на Македония, прекрояване на границите на Балканите, решаване на сръбския национален въпрос и други такива исторически атавизми.
И всичко това може би никому нямаше да направи впечатление, ако в тая държава не живееха и лоялни сръбски граждани от български произход. За които Коста Печанац е всичко друго, но не и герой. Които са изрядни данъкоплатци на държавата Сърбия. Които на изборите даже гласуват за Вучич. Които воюваха за сръбските интереси в Хърватия, Босна и на Косово. И които заслужават, ако не права, то поне малко уважение! Техните деца не бива да растат с комплекси за малоценност и чувство за вина и срам от това, че са родени българи. Те не бива да се срамуват нито от народността си, нито от езика си, нито от историята си.
Тя, историята, не се пише на предизборни митинги, а в тишината на научните кабинети и архивите. От професионални дипломирани историци на базата на писани документи и материални доказателства. Време е, измина един век. Все някога написаното досега отново трябва да се прочете и преосмисли. Научната отговорност и цивилизационните норми изискват на всяка една човешка жертва да се установи името и фамилията, датата на раждането, датата, мястото и начина на смъртта. След това се търси конкретна отговорност от извършителя. И тогава нещата си идват на мястото. Виновниците си понасят наказанието. На жертвите се повдигат паметници и им се отдава почит. Духовете се успокояват и животът продължава напред.
Това е пътят който може да доведе до национално помирение, мир и просперитет на Балканите. Както помирението между Франция и Германия 1984 година във Вердюн доведе до просперираща Европа. Всичко друго отново ни връща в окопите на Първата и Втората световна война. Признаването на греха, води до покаяние и прошка. Затова, оставете историците спокойно и професионално да си свършат работата. Не им се месете в работата, не им давайте акъл и не се страхувайте от това което те от дистанцията на един век, водени само от обективната си научна безпристрастност ще открият и напишат.
Иван Николов
Издвој новости на српском
