Тежки метали и мъртви реки тровят българите в Босилеградско

Доскоро в Западните покрайнини имаше поне здрава околна среда, главно заради девствено чистата природа и липсата на големи индустриални замърсители наблизо. Днес околната среда не само е застрашена, тя просто е унищожена.

Двете мини за олово, цинк и бакър в селата Караманица и Мусул, изливат отпадъчни води с тежки метали и химически реагенти в притоците на Драговищица, която се влива в река Струма в България и отива в Гърция. 27-те малки ВЕЦ-а на територията на общината доунищожават речните корита с редките и защитени животински видове, но и подземните води. В цяла Сърбия хората се вдигнаха „с куки и мотики“ срещу това нахално и безобразно унищожаване на природата.

Екологичната катастрофа, за която алармират граждани и неправителствени организации от двете страни на границата, е само въпрос на време кога ще мине границата. Концентрацията на тежки метали в речните води, почвата и въздуха на няколко километра от мината „Караманица“, според все още неофициални данни, е десетки пъти над допустимата норма!

Добитъкът вече не иска да пие вода от реката, а пъстървата, речните раци и много други животински видове вече отдавна са измрели в оловно-сивата речна вода. Оределите жители все по-често боледуват от ракови заболявания.

Досега липсва редовен и специализиран мониторинг за качеството на водата, но някои проби показват присътвие на арсен и в някои извори с питейна вода!

С присъщата си несериозност едноличното босилеградско управление, изобщо не се замисля за медицинските последствия върху здравето на човека и животните от завишаване на стойностите на тежките метали в реката. А арсенът може да доведе до Алцхаймер, диабет или в крайна сметка смърт. Известен е „балсамиращият“ ефект на арсеновата интоксикация, запазващ трупа на починалия в продължение на години. Интоксикацията с олово с дози от 0,2 – 0,3 mg/kg  води до нервни и психически разстройства и усложнения. Детоксикацията на човек, отровен с олово, е невъзможна, а предизвиква и хронични заболявания в потомството на отровените.

Протестите на гражданите и неправителствените организации са на път да разобличат сделката между властта и международните рудодобивни компании (с руски капитали и изпълнители!), които експлоатират природните ресурси на общината и нищо не инвестират в защита на околната среда и жизненият стандарт на населението.

Евродепутатът Ангел Джамбазки и министърът на околната среда и водите Нено Димов отправиха писма до сръбските институции. Сдружение „Балканка“ изпрати писмо до Европейската комисия. Българските медии все по често излизат с тревожни сигнали за замърсяването на река Драговищица.

Тревогата е съвсем основателна с оглед на нейният трансграничен характер. Но замърсената вода продължава да си тече, а бройните ВЕЦ-ове я събират в огромни тръби и след тях остават зловещо сухи и мъртви речни корита.

Сърбия явно не се натиска много за членството си в ЕС. И то не само заради проблемите си с Косово. В преговорния процес освен главите 23 и 24 за правата на човека и правосъдието, я чака и глава 22 – за екологията. Това означава транспониране на европейските правила за околната среда в националното законодателство.

Списъкът с приоритетните задачи е дълъг и ще споменем само някои от тях: достъп до информация и оценка на въздействието върху околната среда за всеки инвестиционен проект; намаляване на глобалното и трансграничното замърсяване; опазване на природата и биоразнообразието; опазване на чистотата на атмосферния въздух, ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда; ограничаване вредното въздействие на химическите вещества и препарати; опазване на чистотата и качеството на водите, ядрена безопасност и пр.

Ако поне част от европейското законодателство се приложеше в оловно-цинковите мини в „Караманица“ и „Благодат“, в сметището „Кремиково“ и дивите сметища под път и над път, нямаше да има никакъв проблем. Защото щяха да бъдат приложени съвременните научни постижения за опазване на околната среда и за безопасни условия на труд, а международните рудодобивни компании вместо да правят в Босилеград това, което никъде другаде по света не им позволяват, щяха добре да си направят сметката дали си струва да инвестират в защита на околната среда, модерни и безопасни технологии, инфраструктурата и повишението на жизнения стандарт на населението.

В момента такива изисквания няма. Работи се с остарели технологии, евтина работна ръка и огромни печалби, които потъват в незнайно чии джобове. След тях остават лунни пейзажи, мъртви реки и тъмни и отчаяни лица с угаснали погледи.

Източник: www.desant.net