Де е България?
„Де е България?“ е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.
Днес ще ви запознаем с Татяна Чебанова, на 19 години. Родителите й са българи от Молдова. В момента учи в УНСС и живее в София. В следващите редове ще разберем как е преминало детството й, кога е проговорила бълраски, мечта ли е България за историческата ни диаспора в Молдова, както и отговора на въпроса „Де е България?“ според Татяна.
- Нека започнем нашия разговор от твоето детство. Какво си спомняш, кои са били най-хубавите моменти?
Татяна: Моето детство в Молдова премина по най-добрия начин, което се дължи на моето семейство. Родителите ми правеха всичко, за да мога да уча, да се развивам и да се радвам на живота. Майка ми, Тамара Чебанова, е учителка по Български език и литература, затова аз от малка имах афинитет към литературата, историята, културата, традициите и обичаите на българския народ. Завърших гимназия в с. Кайраклия, след това лицея „Иван Вазов“, където бях активистка, печелих първи места в олимпиадите по български език на републиканско ниво. Животът ми там беше добър и разнообразен, но съм уверена, че в България ще мога да живея още по-прекрасно.
- Какво ти разказваха твоите родители за България, когато беше малка?
Татяна: Още от както съм била на 2-годинишна възраст, с проговарянето ми, съм казвала български стихчета. С мама пеехме български песнички и знаех, че някъде далече съществува голяма красива държава, където са живели нашите предци…
- Разкажи ни повече за българската общност в Молдова. Подкрепяте ли се, пазите ли българските традиции?
Татяна: Бесарабските българи са големи родолюбци! Българите в Молдова съхраняват обичаите, традициите, културата и ги предават от поколение на поколение. Благодарение на общината на българите в Гагаузия, ние се запознахме с екипа на Фондация Бълраска Памет и имаме възможност да научим повече за България, да общуваме с българи от други държави и да развиваме в себе си любовта към нашата прародина – България.
- Чувстват ли се българите в Молдова по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?
Татяна: Не, българите в Молдова се чувстват истински българи, защото пазят българското в себе си. Те са принудени да напуснат България преди много години, но това не им пречи да съхранят езика, историята и вярата на своя народ. И те изпълниха своя дълг, защото техните потомци досега тачат своите традиции и знаят, че нищо не трябва да бъде забравено.
- А имало ли е повод да се чувствате обидени или забравени от държавата България?
Татяна: Не, България прави всичко за своите сънародници зад граница и ние чувстваме, че нашият народ е с нас, че ние имаме подкрепа и сме важни.
- Мечта ли е България за българите в Молдова?
Татяна: 100% – ДА! Учениците от малки мечтаят да заминат да учат в България и когато завършват училище, идват в България да получат висше образование. Аз съм една от тях и с увереност мога да кажа, че такива са много.
- Какво си спомняш от първото си стъпване на българска земя?
Татяна: За първи път посетих България, когато участвах в ХХ Пролетен семинар на Фондация Българска Памет. Благодарение на д-р Милен Врабевски, аз се запознах с България и разбрах, че искам да продължа живота си тук. Моите емоции бяха безкрайни, с голямо вдъхновение и желание разказвах на родителите ми колко е красиво тук!
- Какво научи от семинарите на Фондацията Българска Памет?
Татяна: Имах възможност да участвам няколко пъти в семинарите на Фондацията и всеки път получавах ценни знания и умения, които ми помагаха и ще ми помагат да решавам много проблеми в живота ми. Най-добре си спомням семинара за предприемачеството, защото благодарение на него аз разбрах каква искам да стана в бъдеще. Искам да благодаря на д-р Врабевски, за неговия принос в живота на хиляди деца, които посещават семинарите. Благодарение на него, много от тях живеят в България.
- А какво искаш да посъветваш връснтиците си, на които им предстои да дойдат в България за семинарите на Фондацията?
Татяна: Учете, слушайте и ценете всичкото, което ви разказват на семинарите, защото другите хора мечтаят да получат такива знания и да прекарат дори няколко часа в чудесната атмосфера, която е създадена от екипа на Фондация Българска Памет. Всички участници на семинарите са късметлии.
- Какви са плановете ти за бъдещето, какво искаш да постигнеш?
Татяна: Моята главна цел е да си реализирам мечтите. Мечтаех да уча в България, сега съм студентка в УНСС. Мечтая да имам успешна кариера – уверена съм, че знанията, които ще получа тук, ще ми помогнат и това да осъществя. Разбира се, също да създам прекрасно семейство и просто да бъда добър човек.
- „Де е България?“ – този въпрос е метафоричен, но кажи ни, къде за теб е България?
Татяна: За мен България е навсякъде, защото човек вижда пред очите си това, което иска да види. България е желана мечта и няма значение къде ще се намирам аз, моят поглед, винаги ще бъде насочен към нея.
- Какво отговаряш, когато те попитат коя е твоята родина?
Татяна: България, защото съм пълноправна гражданка на тази държава, родителите ми са българи, родният език ми е български, кръвта ми е българска и се чувствам истинска българска!
- Изглежда, наистина се гордееш, че си българка?
Татяна: Според мен да се наричаш българин ще бъде гордост във всички времена, защото не знам по-родолюбив и по-силен народ от нашия. Пет века робство не счупиха нашето самосъзнание и ние си останахме родолюбци. Мама от малка ме научи на едно много красиво стихотворение, редовете от което помня до днешния ден: „Българин да се наричам – първа радост е за мене!“
Източник: bgmf.eu
Издвој новости на српском
