С обредите „Коза“ и „Сурвакане“ ще посрещат Новата година ( от вечерта на 13-и януари до обяд на 14-и януари) бесарабските българи в Тараклия, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/OP/id/2553191
Корените на обреда „Коза“ са дълбоко в миналото и са резултат на преплитане на култури и обичаи на различни етноси, които живеят в района. Младежи, девойки и по-възрастните хора се събират в групи, разпределят ролите и отиват след залеза по домовете да поздравяват местните хора. Човекът, който играе ролята на козата, е скрит под някаква дълга кърпа, върху която е наметнат обърнат наопаки овчи елек. В ръцете той държи пръчка, на която е прикрепена дървена глава с рога, подвижна долна челюст и брада от слама. Всички останали участници, с изключение на лекаря, се обличат като животни с маски. В групата има и предсказателка. Изборът на козата не е случаен. Славяните винаги са смятали козата за символ на плодородието. По време на обреда от героите се чува – „където коза ходи, там жито роди“, „където коза има рог, има жито куп“. Кулминацията на обреда е песен, в която с преувеличени образи е нарисувана картина на бъдещата реколта. Песента е придружена от танц, чийто централен момент е „умирането“ и „възкресението“ на козата, символизиращи цикъла на времето, прераждането на природата и триумфа на доброто над злото. Накрая, след общото хоро, стопаните поднасят подаръци на групата, а в „устата“ на козата слагат пари. Подаръците в този обред всъщност са дар за боговете – за да изпращат късмет и щастие на домакините през следващата година.
Сутринта на 14 януари на улиците на Тараклия излизат малките момчета и момичета със сурвачките в ръцете. С леко потупване със сурвачката по гърба на възрастните хора, те разказват научените стихчета, пожелавайки здраве, щастие и просперитет.
снимки: архив
Издвој новости на српском
