„Нито органите на общинската власт, нито органите на МВР не са поискали от нас да премахнем плочата в законовия срок, а са побързали да я премахнат сами, което показва, че те имат проблем с възприемането на съдържанието на паметната плоча, а не с нейното изнасяне на улицата”.
„С тази своя постъпка Владимир Захариев практически взриви процеса на национално помирение между българи и сърби, предизвика напрежение и безпокойство сред гражданите на Босилеград, нанесе вреда на добросъседските отношения между България и Сърбия и на преговорния процес за сръбското еврочленство в Европейския съюз. Още по-възмутително е, че всичко това става по времето когато в Р Сърбия се повдигат паметници на германци и унгарци загинали в масовите разстрели и в югославските концлагери. Недопустимо е жертвите от войните да продължават да се разделят по национален признак и то така, че само българските жертви да нямат право на паметник“, се казва в края на документа, който е подписан от председателя на ДСБ Драголюб Иванчов.
Това се казва в специална декларация на Демократичния съюз на българите /ДСБ/.
ГЛАСПРЕСС публикува пълният текст от документа, който е подписан от председателя на ДСБ Драголюб Иванчов.
Демократичния съюз на българите подкрепи и активно подпомогна усилията на другите български организации в Босилеград в акцията за отбелязването на 100 – годишнината от Босилеградският погром от 15-16 май 1917г.
С тази цел изработихме паметна плоча с изписани имена на невинни жертви и поискахме от кмета на Босилеград и председател на Националният съвет на българското малцинство Владимир Захариев, да определи място в центъра на Босилеград, където тя да бъде поставена с цел да се овековечат имената на жертвите като предупреждение към бъдещите поколения никога вече да не се случва подобно нещо и като предпоставка за национално помирение между българи и сърби.
Владимир Захариев не разреши да се постави паметната плоча.
На 23 май за пореден път писмено поискахме среща с кмета на Босилеград и председател на Националният съвет на българското национално малцинство Владимир Захариев за да обсъдим отново поставянето на паметната плоча.
На празника на българската просвета и култура 24 май, около 9,00 часа оставихме плочата пред входа на общината и влязохме в приемната на кмета. Владимир Захариев отказа да ни приеме, с обяснение че е зает и че ще ни приеме на другия ден. Забелязахме засилено полицейско присъствие пред общината и околните улици.
С оглед на това, че беше Ден на българската просвета и култура 24 май, решихме временно да оставим паметната плоча в оградената алея облегната на паметника на Левски за да могат да я видят гражданите и ако на другия ден кмета отново не ни приеме, имахме намерение да си я приберем.
На 25 май сутринта около 8,45 часа в присъствието на командира на полицията в Босилеград Новица Стоянов, без никакво предупреждение, паметната плоча е била вдигната и закарана в полицията. До момента не ни е предоставен никакъв писмен документ на какво основание е вдигната плочата. Нито органите на общинската власт, нито органите на МВР не са поискали от нас да премахнем плочата в законовия срок а са побързали да я премахнат сами, което показва, че те имат проблем с въприемането на съдържанието на паметната плоча, а не с нейното изнасяне на улицата.
Предвид силната съпротива на кмета на Босилеград и Председател на Националния съвет на БНМ Владимир Захариев за поставянето на паметната плоча на жертвите и прибирането й от страна на полицията, Демократичния съюз на българите счита, че Владимир Захариев като официален представител на властта, по този начин заличава паметта на невинните жертви от клането в Босилеград на 15-16 май 1917г. От друга страна, тази негова постъпка може да се изтълкува и като оправдание на убийствата и палежите извършени от Коста Печанац.
ДСБ счита, че това е гнусно предателство от страна на Владимир Захариев който представлява не само българите в Босилеград, но чрез Националният съвет на БНМ и българите в Сърбия.
Още по-жалко и срамно е, че той е председател на Националния съвет на българското национално малцинство и според Конституцията и законите на Р Сърбия трябва да се грижи за ония национални и граждански права и свободи които пазят и формират националното самосъзнание на българите.
С тази своя постъпка Владимир Захариев практически взриви процеса на национално помирение между българи и сърби, предизвика напрежение и безпокойство сред гражданите на Босилеград, нанесе вреда на добросъседските отношения между България и Сърбия и на преговорния процес за сръбското еврочленство в Европейския съюз.
Още по-възмутително е, че всичко това става по времето когато в Р Сърбия се повдигат паметници на германци и унгарци загинали в масовите разстрели и в югославските концлагери. Недопустимо е жертвите от войните да продължават да се разделят по национален признак и то така, че само българските жертви да нямат право на паметник.
Издвој новости на српском
