СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ

0

„Нито органите на общинската власт, нито органите на МВР не са поискали от нас да премахнем плочата в законовия срок, а са побързали да я премахнат сами, което показва, че те имат проблем с възприемането на съдържанието на паметната плоча, а не с нейното изнасяне на улицата”.
„С тази своя постъпка Владимир Захариев практически взриви процеса на национално помирение между българи и сърби, предизвика напрежение и безпокойство сред гражданите на Босилеград, нанесе вреда на добросъседските отношения между България и Сърбия и на преговорния процес за сръбското еврочленство в Европейския съюз. Още по-възмутително е, че всичко това става по времето когато в Р Сърбия се повдигат паметници на германци и унгарци загинали в масовите разстрели и в югославските концлагери. Недопустимо е жертвите от войните да продължават да се разделят по национален признак и то така, че само българските жертви да нямат право на паметник“, се казва в края на документа, който е подписан от председателя на ДСБ Драголюб Иванчов.
Това се казва в специална декларация на Демократичния съюз на българите /ДСБ/.

ГЛАСПРЕСС  публикува пълният текст от документа, който е подписан от председателя на ДСБ Драголюб Иванчов.

Демократичния съюз на българите подкрепи и активно подпомогна усилията на другите български организации в Босилеград в акцията за отбелязването на 100 – годишнината от Босилеградският погром от 15-16 май 1917г.

С тази цел изработихме паметна плоча с изписани имена на невинни жертви и поискахме от кмета на Босилеград и председател на Националният съвет на българското малцинство Владимир Захариев, да определи място в центъра на Босилеград, където тя да бъде поставена с цел да се овековечат имената на жертвите като предупреждение към бъдещите поколения никога вече да не се случва подобно нещо и като предпоставка за национално помирение между българи и сърби.

Владимир Захариев не разреши да се постави паметната плоча.

На 23 май за пореден път писмено поискахме среща с кмета на Босилеград и председател на Националният съвет на българското национално малцинство Владимир Захариев за да обсъдим отново поставянето на паметната плоча.  

На празника на българската просвета и култура 24 май, около 9,00 часа оставихме плочата пред входа на общината и влязохме в приемната на кмета. Владимир Захариев отказа да ни приеме, с обяснение че е зает и че ще ни приеме на другия ден. Забелязахме засилено полицейско присъствие пред общината и околните улици.

С оглед на това, че беше Ден на българската просвета и култура 24 май, решихме временно да оставим паметната плоча в оградената алея облегната на паметника на Левски за да могат да я видят гражданите и ако на другия ден кмета отново не ни приеме, имахме намерение да си я приберем.

На 25 май сутринта около 8,45 часа в присъствието на командира на полицията в Босилеград Новица Стоянов, без никакво предупреждение, паметната плоча е била вдигната и закарана в полицията. До момента не ни е предоставен никакъв писмен документ на какво основание е вдигната плочата. Нито органите на общинската власт, нито органите на МВР не са поискали от нас да премахнем плочата в законовия срок а са побързали да я премахнат  сами, което показва, че те имат проблем с въприемането на съдържанието на паметната плоча, а не с нейното изнасяне на улицата.

Предвид силната съпротива на кмета на Босилеград и Председател на Националния съвет на БНМ Владимир Захариев за поставянето на паметната плоча на жертвите и прибирането й от страна на полицията, Демократичния съюз на българите счита, че Владимир Захариев като официален представител на властта, по този начин заличава паметта на невинните жертви от клането в Босилеград на 15-16 май 1917г. От друга страна, тази негова постъпка може да се изтълкува и като оправдание на убийствата и палежите извършени от Коста Печанац.

ДСБ счита, че това е гнусно предателство от страна на Владимир Захариев който представлява не само българите в Босилеград, но чрез Националният съвет на БНМ и българите в Сърбия.

Още по-жалко и срамно е, че той е председател на Националния съвет на българското национално малцинство и според Конституцията и законите на Р Сърбия трябва да се грижи за ония национални и граждански права и свободи които пазят и формират националното самосъзнание на българите.

С тази своя постъпка Владимир Захариев практически взриви процеса на национално помирение между българи и сърби, предизвика напрежение и безпокойство сред гражданите на Босилеград, нанесе вреда на добросъседските отношения между България и Сърбия и на преговорния процес за сръбското еврочленство в Европейския съюз.

Още по-възмутително е, че всичко това става по времето когато в Р Сърбия се повдигат паметници на германци и унгарци загинали в масовите разстрели и в югославските концлагери. Недопустимо е жертвите от войните да продължават да се разделят по национален признак и то така, че само българските жертви да нямат право на паметник.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.