„Стъклопис“
Живея за езика.
Живея в езика.
Забелязва ме, отхвърля ме, аз успявам да се скрия в един фрагмент.
Унгарски.
Български.
Език,
който е мой.
Стъклопис. Заглавието е толкова подходящо за книга на Светослав. В него е събрана цялата крехкост и чувствителност на един самотен творец, който вече три десетилетия живее и твори в Унгария.
Ако някой реши да изброи българските творци в Унгария, особено тези, които се занимават с родното слово, то той няма как да пропусне името на Светослав Стойчев. Светослав живее в Бекешчаба, далеч от наситения живот на общността, дори не поддържа особени контакти с центъра. Това не го прави по-малко ценен и значим за българите тук. Един фин и самотен творец, който далеч преди всички ни е прозрял зловещото време, в което живеем, и търси смисъла му в истинските неща. Голямата му ерудиция и непрекъснатият му интерес към човешкото битие го водят до дълбоки прозрения за смисъла на човешкия живот и човешкото общуване. Тези негови мисли днес са особено ценни.
Светослав пише на унгарски, той така се е потопил в средата, че този придобит език, се е превърнал в език на творчеството му. Има издадени и български книги, разбира се, но те идват някак отпосле, след унгарския си първоизточник. Много ми се иска неговите думи, неговите изстрадани послания да прозвучат и на български език.
Светослав Стойчев е роден през 1959 г. в Габрово. Завършил е унгарска и финска филология в Сегедския университет “Атила Йожеф”. През 1988-1990 г. работи като журналист в София. От 30 години живее в Бекешчаба, Унгария. Бил е главен редактор на местния вестник “Хети мерлег”. Издал е книгите “Мислещо битие” (1994, унг. ез.) и “Огън в камината” (1996, бълг. ез.), „Утринни пътеки“ (1999, унг. ез.), „Кредо“ (бълг. и унг. ез.), „Светкавица“ (2014, унг.), Стъклопис (2019, унг.).
Издвој новости на српском
