Старият български обред „Пеперуда“ в Кубей

Изследователят и събирачът на традиции и обичаи на бесарабските българи от Украйна и Молдова Александър Полибза, заедно със своя съмишленик –  фотографът Валерий Гайдаржи, ни запознава с обреда „Пеперуда” в българо-гагаузкото  село Кубей. To e основано през 1809 г.  Във въпросния обред в миналото са участвали млади момичета и възрастни кубейки.

„Мога да кажа, че във всички български села в Бесарабия традицията „Пеперуда“ не се различава. Съществуват само локални особености. Опитах се да събера максимално сведения от старите хора и да ги предам автентично“, споделя Александър Полибза.

„В Кубей обредът „Пеперуда“ не е обвързан с конкретна дата и се извършва според нуждите, група момичета се събират и обикалят всички къщи по улицата с ритуална песен, а кубейският вариант е следният“, пояснява той:

… Пипируда  лятала  лятала

И в черкува лязала  лязала

И на Бога моляла моляла

Дай ми Боже дребян дъш

дребян дъш.

Да са руди житуту житуту

Житуту и просуту просуту

Ут мерката килоту килоту

Ут чуканя видроту видроту…

По-нататък младият изследовател продължава: „Всяко от момичетата носи в ръцете си менче с вода и зелени клонки, с които пръскат двора на стопаните, имитирайки дъждовни капки. Едно от момичетата носи кошница, в която събира даровете от стопанката на къщата. Преди е било обичайно да се поднасят брашно и яйца (въпреки че в някои села не са давали яйца, смятало се е, че това е символ на градушка). Но времената се променят и подаръците са предимно сладки неща. Преди се хвърляли монети в менците на момичетата, а сега се дава и по-голяма паричка. Стопанката хвърля сито из двора и по това как ще падне то, се  определя дали скоро ще вали дъжд“.

„Основната фигура на обреда е „Германчо“, който е направен от глина. А очите му  са направени от сини мъниста или копчета. В Кубей също е имало обичай да го обличат в детски дрехи. „Германчо“  трябва да бъде накичен с цветя като мъртвец и символично заровен в полето“, разказва още Александър.

Последният етап от обреда е оплакването на „Германчо“, след което всички отиват на вечеря, която по това време вече е приготвена от събраните продукти от нечия майка или баба, но понякога и самите момичета могат да си сготвят. Старците споменават за случаи, когато момичетата се прибирали от полето и вече започвало да ръми.

„Според две различни версии след 9 или 40 дни куклата трябва да бъде изровена и хвърлена в реката, след което много често отново може да вали“, допълва в заключение той.