Споразумение за една боза

На 20 октомври т.г. бяхме шашнати от новината, че кмета на Радомир Кирил Стоев е подписал споразумение за сътрудничество и добросъседство с кмета на „сръбския град“ Босилеград Владимир ЗахариЙев и то баш по време на „традиционния празник на бозата“. Това ме накара да си помисля, че самото посещение, подписаното споразумение и всичко казано и подписано на тая среща, е просто една бозаджийска работа, ако зад всичко това не си личеше вторият план – опита на кмета Владимир ЗахариЙев, „след седем години“ да заобиколи държавните институции и през някоя леко открехната партийна вратичка триумфално да се завърне в България на бял кон и то без да промени нищо в поведението си.

При всичкото си уважение към кмета на Радомир г-н Кирил Стоев много ми се иска да му задам някои въпроси:

• Знаел ли е г-н Стоев когато е канил, приемал и подписвал това споразумение с кмета ЗахариЙев, нещо за причините поради които той от 2017г. бе persona non grata и представителите на най-високите държавни институции в България все още отказват да го канят, приемат и общуват с него?
• Знаел ли е г-н Стоев, че на 15 май 2017г. ЗахариЙев отказа да приеме вицепрезидента на България г-жа Илияна Йотова и да постави паметна плоча с имената на 34 невинни жертви избити на 15-16 май 1917г. от четата на сръбският четнически войвода Коста Милованович Печанац, с което обтегна отношенията между двете држави?
• Знаел ли е г-н Стоев, че Захарийев от името на община Босилеград, на 8 септември полага венци и цветя на партизанската чешма на която се чества „Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“, а тази година даже присъстваше и на отбелязването на „80 годишнината от освобождението на Крива Паланка“?
• Знаел ли е г-н Стоев, че през 2017г. ЗахариЙев не позволи на българската компания КАЛИНЕЛ която искаше да приватизира текстилния завод КОБОС в Босилеград и да даде работа на 250 души което можеше да спре миграционния процес и да спаси града от обезлюдване?
• Наясно ли е г-н Стоев със стратегическите цели на сръбската националистическа политика представлявана именно от Владимир Захариев за тотално обезбългаряване и обезлюдване на завоюваните с Ньойския договор райони с българско население?
• Знаел ли е г-н Стоев, че ЗахариЙев е издигнат за кмет на Босилеград именно от партията на консервативния сръбски националист Воислав Кощуница, и че по време на неговото 23-годишно кметуване, българското население в босилеградска община е намаляло наполовина и е достигнало демографския си минимум от средновековието до днес?
• Дава ли си сметка г-н Стоев, че приемайки и подписвайки споразумение с кмета на Босилеград Владимир Захариев, всъщност легитимира политиката срещу българите в „сръбският град“ Босилеград, които вече две десетилетия масово емигрират и си търсят по-добри места за живот в България и Западна Европа?

Надявам се, че г-н Стоев не е имал никаква представа от гореизброените неща, и просто е бил подведен от емисарят със звучното звание Председател на Националния съвет на българското малцинство г-н Стефан Стойков, който преди това е уговорил срещата. Това, естествено, не го оправдава. Защото, за да подписваш споразумение с кмета на „сръбския град“ Босилеград, не е като да подписваш споразумение с българска община Трекляно или Ковачевци. Най-малкото трябва да се консултираш с Външно министерство или някои други добре осведомени органи които разполагат с много повече информация.

Иначе, самото споразумение го очаква същата провалена съдба както и споразумението за побратимяване между Босилеград и Козлодуй, за което сега едва ли някой си спомня.

Иван Николов